Върху крилете на Пиjaн Славеj с Фолтин

Минаха две години от първата ми среща с Фолтин (четвърта за българската публика).

Е, отново е началото на март, пронизващият хлад е туширан от пулс (масажа), адреналин, а другото е различно… или?

Е, ние със сигурност сме. Колкото до битолските авангардисти, то репертоарът им се е разширил с тъкмо един албум, успокоително по-дълъг от "Антитело" - "Пиjaн Славеj" ("Pijan Slavej") разполага с цели шест песни. Има една много важна уловка: вярно, записите са по няколко парчета от по две до пет минути накръст и, ако се загледаш в сетлисти, повторяемостта е като да си въртиш българско радио или да си махнеш слушалките в супермаркета. Но доколкото последните две обикновено се оказват голяма грешка, всеки концерт на Фолтин е по-скоро свободно съчинение на базата на тоя ограничен брой песни, нелимитиран джем сешън, балкански купон, световъртеж. Накратко: няма да сбъркаш да повториш, потретиш и попетиш изживяването.

И така, стартираме ударно малко преди полунощ със "131", а.к.а. "пулс,  масажа…", сещаш се. Минаваме на едноименната "Пијан славеј", Бранислав Николов пее и маха с "набрекнати крилца". Има препратки към кажи-речи всичко, освен може би първия запис от 1997, "Outre-Mer", който е я твърде стар, я твърде отвлечен за случая. "Оваа Трансплантирана машина за чукање досега не типкала љубовно писмо" от 2008 и "Lo-Lee-Taa-Too" от 2005 са толкова силно представени, че почти забравям как този концерт се води промо на "Пијан славеј".

Леят се предупреждения, че "од љубовта треба да се пазиме". Най-нежният цинизъм на света, препратки към класическата литература (кеф ти Шекспир, кеф ти Набоков), вокални включвания към "The Tip Of The Tongue" от една девойка в публиката. Lo-lee-ta-to. Колко ангела могат да танцуват на върха на езика и колко – пред сцената в Sofia Live Club? Пеце Николовски сърба някакво уиски и както е спокоен, така от време на време избухва я с хармониката, я с кларнета. Адаш му Пеце Трайковски не отстъпва с акордеона.

Aко ме докоснеш, ще умра. Докосни ме. Зарежи сцената, къде що има място хората танцуват или поне ритмуват. Преминаваме към прогресив блус, такова соло с въпросната хармоника, че дори дробът ти плаче. "Oh Lord, Won’t you buy me, won’t you buy me, won’t you buy me - но какво: един него Господ и Джанис знаят. Блусът отстъпва на бърз, балкански ритъм. Нашто се должи куров аман аман. Първокласен транс и неща, с които не се гордеем (например, че ми падна газо). После, на една уж "проста и строга македонска песна", кларнетът ти бърка така дълбоко, че коленете треперят. Проста-проста, колко да е проста като вече ми се вие свят от стилове и културни препратки. По едно време колегата ме ръчка: "Това е дъбстеп на шибания бас!". Евала на Гоце Йовановски.

После съвсем загубих нишката, честно. Пък и текстовете малко започват да се повтарят. Всичко друго за сметка на това ескалира, вариации по тема ABBA и Kraftwerk се изреждат в умопомрачително медли, а май още не е почнал бисът.

А, ето го.

И пак, и пак. От хората капе пот. Строшени чаши и празни бутилки красят масите, Пеце Николовски пали цигара, Бранислав Николов лази по пода, публиката крещи пак ония три думи, дето първата е "пулс". Айде if you touch me и да бегаме".

Touch and go, Битоля.

И на следващия албум да се върнете пак.

Сетлист:

1. 131
2. Пиjaн Славеj
3. 128
4. The Tip Of The Tongue
5. If You Touch Me I’ll Die
6. Ding Dong (Oh Lord)
7. Аман аман
8. Ми падна газо
9. Ела си в кревет
10. Двоjка
11. 120
12. Милице
13. Во jули Битола/110
14. Archimed
15. Donkey Hot
16. Kitchmen’s

Слободната љубов
Ела си в кревет Снимки - в секцията "Галерия"