Различното парти на списание "DJ Mag" с локация бившия хладилен завод на сточна гара се проведе вчера.
Но преди да кажем за партито, нека споменем кои са "DJ Mag" и имат ли те почва у нас. Започваме отзад напред – да! Имат почва, макар че трябва да си суперентусиазиран техен фен и доста да се постараеш и да обикаляш яко из София, за да откриеш месечния им брой... ако въобще е излязъл. Друг е въпросът, че е пълен с преводни статии и почти липсва авторство. Но нека ги оправдаем веднага: криза е - и финансова, и духовна, така че...
Иначе "DJ Mag" e страшно интересно списание, посветено на електронната музика. Издание с огромен принос през последните години диджеите да станат световни звезди. Класацията "DJ Топ 100", която екипът прави всяка година, е огромна реклама и законодател за най–добрите в електронния саунд.
Именно този чарт присъстваше на партито, като в разгара на нощта бяха обявени десетте най–добри диджеи, като за трета поредна година номер N 1 беше Армин ван Бюрен (Arnin van Buuren).
За разлика от миналата година обаче, сега на партито на "DJ Mag" липсваше диджей от "Топ 100". Страхотно организирано, хубава атмосфера и светлини, веселба на нехарактерно място – хладилен завод, чувството за някаква ведрост, нетипична за българските партита, потънали най–често в мрак и мъгла, готини хора и аха да кажеш, че саундът е страхотен и ... не можеш да го кажеш. Диагнозата: изпращял бас...
Аха да кажеш, че изпращелият бас е виновен и зад пулта са вече Минител Роуз (Minitel Rose) – упорито рекламирани от пресата преди партито като новите Дафт Пънк. Слава богу, не бяха новите Дафт Пънк. Електро клаш, заедно със смели, непреработени 70-е, та дори и нещо от 60-е, не правят ни най–малко Дафт Пънк. Това, което пускаха, ме изнерви доста, макар и да се опитваха да се подмазват с Дейвид Бауи в оригинал.
До преди вчерашното парти номер едно нервеща група ми бяха Джапаниз Попстарс, които бях слушал на тазгодишния фестивал "EXIT". Група, която пуска парчета с определена цел да ти лазят по нервите. От вчера обаче имам нови фаворити. По време на двучасовия сет на Минител Роуз се почувствах като някакъв налудничав хипар с безалкохолна бира в ръка и безнадеждно забравил за каква кауза точно става дума...
Следваше Анди Бътлър (Andy Butler) от Еркюл Енд Лав Афеър (Hercules And Love Affair), който горе-долу върна нещата на мястото им... и черешката на тортата - Доминик Плаца (Dominic Plaza), финиширал в късните часове.
И накрая - няколко думи за суетата. По-горе казах, че хората бяха готини. Така беше.
Имаше много лица от шоубизнеса, къде популярни, къде не, напудрени, начервени, облечени, някои дори прекалили със солариум процедурите. По самочувствие всички те сякаш кътаха в къщи по един-два Оскара и дори имаха ВИП–зона.
Риторичния въпрос, който винаги си задавам като ги видя е: къде са ни културата, филмите, музиката, телевизията? Къде са ни наградите от световните форуми? Похвалите, потупванията по рамото, подкрепата? Къде е признанието?!
Румънците вече имат диджей в "Топ 20" на "DJ Mag" - нашият къде е?
Нямам против ВИП зоната да присъства, макар по подобни партита в световните клубовове да липсва, но нека тя е пълна наистина с Very Important Persons.
Дотук за суетата. Вчера беше едно свежо парти, на което му трябваше още малко, за да изкърти хладилниците...
Коментари