Навръх петък 13-и в София започна турнето на британската психеделична рок банда Кула Шейкър.
Денят беше необичайно горещ, а топлият фьон направо отвя дебелите есенни дрехи на софиянци. Затова и очаквахме първата си среща с Кула Шейкър заредени с топлина. С това турне лондончаните отбелязват тридесет години от издаването на "K" – дебютния албум, който ги изстреля до № 1 в класациите в Обединеното кралство. Именно благодарение на него феновете на алтернативната музика тук ги открихме във времена, когато нова и добра музика все още се откриваше чрез музикални телевизионни канали като MTV и ММ. "Ето че дойде време и нашите динозаври да гостуват на тукашните сцени", ми споделя фотографката на вечерта Яна Пункина, докато слизаме от автобус 94. На мен лично това са ми вторите динозаври за около една година след гостуването на Smashing Pumpkins в Пловдив.
Кула Шейкър отново са в оригиналния си състав след завръщането на кийбордиста Джей Дарлингтън, чиято дълга бяла коса и брада със сигурност будят възхищението на студентите в Хогуортс. Макар да е далеч от звездните си години, групата има свои верни, макар и не многобройни почитатели в България, повечето от които отраснахме през 90-те – десетилетие, оставило пребогато музикално наследство на следващите поколения.
Бандата започва с парчето, което я направи известна, а именно "Hey Dude". Още от началото се усеща, че музикантите не се чувстват съвсем комфортно с техническата настройка на звука. Това личи и по мимиките, и по нервния смях на вокалиста Криспиан Милс. Той се шегува, че в София се чувстват като девственици ("So be gentle with us, please"), защото са за първи път тук. Мисля си как точно преди 30-ина години тази музика е резонирала именно с нашата "девственост" и нейната загуба – буквална и преносна – по време на тийнейджърските години. Може би това е причината да се запечата толкова трайно в емоционалната ни памет. Някои от песните им постоянно изникват на честотите на вътрешното ми радио, като например следващата – "Sound Of Drums". ("I hear the sound of drums on a melody, I hear the sound of drums".) Продължават с "Lucky Number", сингъла от новия им албум "Wormslayer", получил положителни ревюта заради творческата си освободеност и непосредствеността на звученето. И въпреки че в него все още има театралност и драматургия, албумът сякаш печели от това, че е крачка встрани от строго концептуалните им проекти като "1st Congregational Church Of Eternal Love And Free Hugs" от 2022 година.
Няма как да не отбележа значимостта на индийската музикална традиция в сърцевината на тяхната музика. За това голямо влияние оказва духовната принадлежност на Милс към движението Харе Кришна и традицията на гаудия вайшнавизма, задълбочила се след пътуването му до Индия през 1993 г. В началото на кариерата си Кула Шейкър са обвинявани в анахроничност заради стилистиката си, препращаща към 60-те години, и индийските музикални елементи. Наистина изглеждаха извън времето на фона на вълната от брит поп, гръндж и алтернативен рок, която заливаше света по това време. Някой обаче посмял ли е да обвинява Бийтълс или Джордж Харисън, че са повлияни от Рави Шанкар и индийската музика? Освен това Кула Шейкър се оказват сред групите, които рано приобщават музикалното наследство на миналото към съвременността – част от явлението, наричано musical revivalism, или възраждане и преосмисляне на минали музикални традиции. Трябва само да споменем имена като Tame Impala, Temples, King Gizzard & The Lizard Wizard и Greta Van Fleet.
Музикантите продължават с "303" от класическия "K", а ние все повече усещаме техническото озвучаване като препятствие пред разгръщането на оригиналния звук на песните, особено на класиките. Добре, че ги знаем наизуст и можем да си ги припяваме. Следва "Natural Magick", парчето от едноименния албум от 2024 г., а след него – любимата "Shower Your Love" от "Peasants, Pigs & Astronauts" (1999 г.). Чуваме "Good Money", отново от новия албум, класиките "Grateful When You're Dead / Jerry Was There" и "Into The Deep", новата "Shaunie", хитовата "Tattva" (за жалост тук звукът съвсем я "заглуши"), "Narayan" – песента им с The Prodigy – и "Hush". След това групата се оттегля и се завръща, уви, само за едно парче, което можеше да бъде единствено и само "Govinda".
И за да продължа линията, която Милс прокара в началото на вечерта, а именно девствеността, мога да обобщя организирания от BGTSC концерт като първа любовна среща между софийската публика и английската банда – точно като "първия път". Кратко, дискомфортно, срамежливо, но и с нескрито удоволствие. Освен това винаги е странно да срещнеш за първи път някого, чиято музика познаваш толкова добре от толкова отдавна.
За тридесет години те не са се променили много. Ние явно също, защото все така си ги обичаме.
Снимка: Яна Пункина
Коментари