Албумът разкрива артистичния напредък на четиримата приятели, познати като „Колдплей”. Самите те смятат, че това е най-смелият им албум- открит за нови идеи, влияния и експерименти.
Тук мелодичните премерени биитове се редуват със забележително присъствие на църковен орган ('Lost!'); пространството между стиховете и припевите е изпълнено с пулсиращи пробиви на струнни инструменти в северно американска стилистика ('Yes'); фламенко ръкоплясканията съпровождат разказа за депресия и отчаяние ('Cemeteries Of London'), а четиритактовите ритми преминават в тъжни струнни в одата за минала слава ('Viva La Vida'). Всичко това звучи като „Колдплей” и все пак...не съвсем.
Коментари