„Да пееш песни е просто чудесно, но с този албум наистина исках да се заема лично. Напоследък започнах да се замислям, да поглеждам назад в живота си и исках да изразя всичко това чрез песните си. Знаете ли, записвал съм и съм имал успех с всякакъв вид музика, направих ‘Sexbomb’ и всичко останало, но този път исках да направя нещо само за мен, за историите ми, за живота ми. С други думи, когато слушате този албум, това съм истинският аз.” споделя Том Джоунс
Началото на ‘24 Hours’ започва като всяко голямо пътешествие – в един нощен клуб посред нощ. Този път това се случва в Дъблин, много след полунощ, където Том пие със своя приятел, Боно. „Точно в този момент, Боно започна да ме разпитва за живота ми, ранните ми години, старите ми надежди, очаквания и амбиции.” Този разговор, който обхваща всичко от ранните му дни, носи на Том за пръв път усещането, че трябва да се намеси в писането на собствените си песни.
Том се обкръжава с група от разнообразни в музикален аспект продуценти и автори, за да се настрои за създаването на грандиозни, пламенни и лични песни. Вдъхновен от изследването на душата, което всеки от нас започва рано или късно, голяма част от ‘24 Hours’ засяга най-близките до сърцето на Том теми – семейството, внуците, живота и смъртта и силата на спомените. „Бях сигурен, че не искам това да е просто албум, изграден от стари спомени, а да носи усещането, че съм част от настоящето, че съм по-жив от всякога и постоянно създавам нови спомени”.
Една от песните, която перфектно обобщава интимното чувство на албума е ‘The Road’, страстна балада за единствената истинска любов. „Тази песен е за съпругата ми,” казва той почти свенливо, „за това как всички пътища водят обратно към нея. Може не винаги да е харесвала нещата, които съм направил през годините, но винаги съм се връщал при нея. Тя е моят пристан вече 51 години. ‘The Road’ е моята възхвала към нея”.
‘24 Hours’, първият му албум за лейбъла Parlophone/EMI/Анимато Мюзик, е записан в Лос Анжелис през изминалата година. Продуциран е предимно от дръм енд бас бандата Фючър Кът, позната от работата си преди това с Лили Алън, Дизи Раскал и Голди. В албума са включени динамичното парче ‘I'm Alive’, което гарантира изпълването на всеки дансинг и в което Том пее с изключителна мощ; изтънченият със соул първи сингъл ‘If He Should Ever Leave You’, както и гениалното поп изпълнение в ‘Give A Little Love’.
Все пак ‘24 Hours’ е нещо много повече. Кавърът на ‘The Hitter’ на Брус Спрингстиин е впечатляваща тъжна история за един боксьор в залеза на кариерата си, която Том разказва с театралност, достойна за пиеса на Шекспир. Интроспективната тематика продължава в песента ‘Seasons’, в която той се изправя лице в лице с миналото си. А доказателството, че това е един исторически албум за Том, който разкрива неговата истинска същност, характер, сила, е едноименната песен. Фактът, че човек на тази възраст може да създаде подобна класика, е само още едно доказателство за есенцията на успеха му: силата на песента и силата на Гласа.
На 68 години, наскоро награден с рицарска титла, Сър Том Джоунс е все още на гребена на вълната, страстен меломан и велик артист. ‘24 Hours’ го изстрелва отново на върха на класациите и в сърцата на феновете. Или както той казва скромно: „ Аз просто отварям отново магазина. Да видим кой ще влезе.”
Коментари