Късното лято на 2008, по идея на дългогодишния им приятел и фронтмен на Foo Fighters Дейв Грол, Alice In Chains се срещат с продуцента Ник Раскълинеч, за да обсъдят възможността да работят заедно по нов албум.
“Отидох в студиото им, където те бачкаха по демо записи” – разказва продуцентът, в чието портфолио влиза работа с Foo Fighters, Rush, Deftones. “И просто си поговорихме няколко часа. След като стопихме ледовете, те ме вкараха вътре да чуя малко нови неща. Още с първото парче, което чух, бях закачен – рифът беше убиец, а когато започнаха и вокалите, погледнах Джери и му казах „Няма нужда да слушам повече – участвам. Просто ме отвяха.”
До началото на есента, бандата и продуцентът влизат в студиото на Грол Studio 606 в Нортридж, Калифорния и започва сериозната работа по първия студиен албум на Alice In Chains след повече от 10 години.
Продукцията междувреммно се мести в известното студио Henson Studios в Холивуд и до пролетта на 2009 бнадата е готова с 11 наелектризиращи парчета за вярата и упоритостта. Албумът е кръстен Black Gives Way To Blue по еднноименното парче вътре, пронизваща песен в памет на Лейни Стейли, техният брат и вокал, който си отиде през 2002.
“Наистина съм горд с това парче” – казва Кантрел, който прави вокалите в тази песен (и участва с водещи вокали в целия албум). „То е за това да се изправиш лице в лице с кофти нещата и да продължиш напред, да живееш.”
В песента като специален гост участва сър Елтън Джон на пиано.
“Мислехме си за това да включим и пиано в това парче и един приятел предложи да се обадим на Елтън” – разказва Кантрел. „Помня, че се засмях и му отговорих „Да бе, точно така.” Но след това реших, че си струва да опитаме и му написах имейл, в който му обясних какво означава за нас тази песен – че е истинска, директно от сърцата ни песен за Лейни. Изпратихме му песента и малко след това той се обади. Каза, че песента е красива и че иска да се включи. Той тъкмо завършваше неговата обиколка ‘Red Piano’ във Вегас, така че отидохме там и прекарахме заедно няколко часа. Да влезеш в студио и да видиш партитурите на парчето на пианото на Елтън означаваше много, по най-различни начини. Цялото това нещо беше доста магично.”
Раждането на албума може да бъде проследено назад още до началото на 2005, когато барабанистът Шон Кини се обажда на Кантрел и басиста Майк Инез да се съберат за благотворително шоу в подкрепа на жертвите на цунами. Това е първият път, в който тримата свирят заедно след смъртта на Стейли. И е първата стъпка към надеждата и изцеляването.
“След това започнахме да си говорим, че трябва пак да свирим” – разказва Кини. „Всички се чувствахме добре с идеята, така че решихме да направим и следващата крачка.”
В групата влиза Уилиям Дювал, талантлив певец и китарист от Атланта, който преди това е работил с Comes with the Fall и е бил част от тур групата на Джери Кантрел за самостоятелните му проекти. И скоро публиката вижда, че Дювал има собствено присъствие на сцената и собствено звучене, а когато гласовете на Дювал и Кантрел се смесят – както Кантрел и Стейли правеха толкова често - и те пеят заедно, върху ритъма от Кини и Инез, не остава съмнение, че духът на Alice In Chains е отново жив и силен.
“Негово достойнство е, че не се опитва да прави караоке версии на миналото.” – казва Кини. “Не е лесно да намериш мястото си в преди теб действаща сила, но той го направи. Влага всичко от себе си и се получава.”
"Присъединих се към група със силна идентичност и мощен завет” – разказва Дювал. „Никой не иска по никакъв начин да оспорва или опетнява всичко това. Искам само да давам.”
И по време на път четиримата отварят себе си за идеята да създадат нов материал.
“Правехме си доста джем сешъни, докато пътувахме.” – спомня си Кантрел. „И ако се измислеше як риф, го записвахме в бестейджа или в съблекалните. И докато се върнем вкъщи от турнето, имахме цял диск с идеи. И освен че натрупахме много работа, бяхме започнали да мислим за следващата стъпка.”
“Нямаше никакъв таен план” – добавя Инез. „Нещата просто се получаваха и ние просто ги последвахме. Всичко се случи по най-естествения начин.”
“Ако бяхме усетили, че нищо от това няма общо с музиката и завета на нещата, които сме правили преди, щяхме да го зарежем.” – споделя Кантрел. „Сами щяхме да разберем, че това е краят и щяхме да сме ОК с това. Но не случи така. Задаваш си въпроси като Този албум ще даде ли нещо? Струва ли си? и отговорът е Да, струва си. Но не си сигурен, докато не минеш през целия процес. Скъсахме си задниците и сега сме възнаградени с албум, който надмина и собствените ни очаквания.”
И накрая, Кантрел обяснява, че Black Gives Way To Blue е албум, който означава оцеляването на Alice In Chains. “И мисля, че оцеляването е нещо, което си заслужава да бъде отпразнувано.”
Коментари