Американският саксофонист Уейн Шортър (Wayne Shorter), който е автор на някои от най-прочутите джаз композиции и който промени звученето на джаза през 60-те години на миналия век, преди да премине към фюжъна, почина на 89-годишна възраст, съобщиха световните агенции.
Колосът се присъедини към небесния оркестър на 89-годишна възраст.
Шортър се прочува като тенор саксофонист заедно с барабаниста Арт Блейки в края на 50-те години на миналия век. Той се присъединява към тромпетиста Майлс Дейвис през 60-те години и заедно с пианиста Хърби Хенкок, контрабасиста Рон Картър и барабаниста Тони Уилямс образуват влиятелния квинтет. Записват знакови албуми, сред които "E.S.P." (1965), "Miles Smiles" (1967), "Miles In The Sky" (1968), "Filles de Kilimanjaro" (1968), "In A Silent Way" (1969) и "Bitches Brew" (1970).
Шортър е освен това композитор, чиято дейност драматично променя звученето на втория т.н. "велик джаз квинтет" на титаничния Майлс. Неговите пиеси и изпълнения на живо впоследствие залягат в основата на дейността на могъщата джаз-рок формация Уедър Рипорт през 70-те. Основните композиции за тази група са на също покойния Джо Завинул и Уейн Шортър. Завинул е привлечен от смесването на джаз и рок, когато чува пиесата "Nefertiti" на Шортър в едноименната тава на Майлс от 1968 година. Завинул записва няколко мелодии в подобен дух - с продължителни тонове, дейна ритмична група и плавни линии, внушаващи пасторално чувство.
Двамата имат предпочитания към композиционния стил на композиторите-импресионисти Клод Дебюси и Морис Равел. Доказателство за това са мелодиите от продължителни тонове, които сякаш плават и извикват пасторални сцени. Някои значими примери за тази техника се срещат в "Orange Lady" (Уедър Рипорт), където сопрано саксът на Шортър и басът с лък на Мирослав Витоус излагат мелодията в унисон, в "Dr. Honoris Causa"(Завинул), където саксофонът излага спокойна мелодия в унисон с флейтата и тромпета, и в "Will", в която английският рог и басът свирят темата в унисон с латиноамериканската ритмика. Макар тази музика понякога да напомня Дебюси, Равел, Вон Уилямс, Арън Коуплънд или Мортън Гулд, изпълненията на Уедър Рипорт се отличават от творбите на тези композитори на "класическа" музика по сложната многопластовост от ритмичните образци, скрити под мелодическите линии.
Тонът на Уейн Шортър е тъмен - обикновено без вибрато, с широка, стегната повърхност, съобразно настроението на конкретната пиеса.
Снимка: Guy Van de Poel за Jazz It