Американският джаз пианист, композитор и бендлидер Ахмад Джамал (Ahmad Jamal) почина на 92-годишна възраст, съобщиха световните агенции.
Дъщеря му Сумая Джамал каза пред в."Ню Йорк Таймс", че той е страдал от рак на простатата. Съпругата на музиканта Лаура Хес Хей също потвърди за кончината.
Джамал оказа изключително влияние върху творчеството на знаменити музиканти като тромпетиста Майлс Дейвис и пианиста Маккой Тайнър.
Рожденото име на Ахмад Джамал е Фредерик Ръсел Джоунс. Той приема исляма през 1950 г. Роден е в Питсбърг на 2 юли 1930 г. Започва да свири още на три години, а да композира - на 10-годишна възраст, привлечен от произведения на френските класически композитори Морис Равел и Клод Дебюси. Първите му изяви като тийнейджър са в нощните клубове. През 70-годишната си кариера, започнала в епохата на би-боп революцията и допринесла за привличането на по-широка аудитория към джаза, Джамал получава множество награди. През 2017 г. е удостоен с "Грами" за цялостно творчество.
Минимализъм, класика, модернизъм, поп: Ахмад понякога е оприличаван на Телониъс Монк по способността да налага нововъведения, които повлияват на други музиканти. Стилът му се описва като основан на изненадата, паузите, използването на тишината, романтичните обертонове, с фразиране, което е едновременно динамично и леко. В статия на "Ню Йоркър", публикувана миналата година по повод издаването на няколко неизвестни стари записа на Ахмад Джамал, се казва, че през 50-те години на 20 век "неговата музикална концепция е една от най-големите иновации на епохата, дори и нейната дръзка, неподправена оригиналност да е убягнала на много слушатели". Неговото пиано е семплирано от светила като De La Soul и Jay-Z. Легендарният тромпетист Майлс Дейвис веднъж казва: "Цялото ми вдъхновение идва от Ахмад Джамал", като пише в мемоарите си, че неговият приятел ме е "нокаутирал с концепцията си за пространството, лекотата на докосване и начина, по който формулира ноти, акорди и пасажи." Това мнение се споделя от Хърби Хенкок и Кийт Джарет, както и от други известни джазмени.
Самият Джамал е повлиян от Милт Бакнър като начин, по който създава мелодични линии и с употребата на акорди в тясно разположение ("блок акорди"), или т.н. "стил с вързани ръце" ("локд хендс"). При този стил пианистът свири акордите в паралелно движение - по един акорд от всеки тон от мелодията. Това е в контраст със стила на свирене, при който едната ръка свири самостоятелна мелодична линия, докато другата изпълнява отделни акорди. При стила с акорди в тясно разположение пианистът разполага ръцете си така, че сякаш са завързани една за друга, като всички пръсти удрят клавишите едновременно. Чрез разлагането на акцентите и с избора си ноти Джамал, подобно Майлс Дейвис, изгражда логични и драматични сола. При изпълнението им той често изпуска няколко времена без да свири. В този период звукът на басът и барабаните достига ясно до слушателите. Това е особено драматичен похват, използван от малцина други импровизатори. Учебникарски в това отношение е записът на Джамал "Poinciana" в тавата "Ahmad Jamal at the Pershing: But Not for Me" (1958). Тъкмо той и плочата "Chamber Music Оf Тhe New Jazz" (1956) поставят началото на неговия успех. Сред другите му знакови издания са "Count 'Em 88" (1958) и "Ahmad’s Blues".
Джамал оказва влияние върху Първия голям квинтет (Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Ред Гарлънд, Пол Чембърс и Фили Джо Джоунс). Майлс дори инструктира пианиста Уинтън Кели да звучи като Джамал във "Freddie Freeloader" от шедьовъра "Kind Оf Blue" (1959).
Снимка: jazziz.com