През есента "Ренесанс" ("Renesanz") решиха да върнат назад времето, когато електронният звук бе звездата на прага на милениума, представяйки новия фестивал "Methamorphosis" ("Метаморфозис") точно по средата на България - в Пловдив. Това обаче бе само тренировка, а решителният мач се състоя в събота, 11-и април в 11-а палата на Панаирния град.
Събитието наистина бе замислено като панаир. Панаир от диджеи и стилове. Към полунощ вече 3-4 хиляди души от всички краища на България се бяха събрали в просторното хале. Цялото пространство бе опасано отвътре с широки метални тръби. Всички те се съединяваха в централния цилиндър отгоре, простиращ се по цялата дължина на залата подобно на тяло на самолет. Пръснати бяха и множество големи платна за анимацията, на които роботи, небостъргачи и черепи се движеха в ритъм с крайниците на тълпата.
Най-напред на пулта застана Клаудио Понтичели и повдигна настроението с малко по-твърди от очакваното звуци. После самите организатори ДжакРок и Балтазар представиха кратък, но запомнящ се, грижливо изпипан сет. В него бяха добре синхронизирани като смесване и подборка различни стилове и звуци. В момента, когато вече аудиторията бе с приповдигнато настроение, на сцената за цели три часа застана Димас (Dimas). Той от начало до край съсредоточи хауса си върху заигравки с тълпата. Редуваше спадове и издигания на мотиви, които дирижираха и ръцете, и краката на феновете в пълната зала. Сетът му наподобяваше многократно излитащ и кацащ обратно самолет. След него дойде ред на Джоузеф Каприати и неговото виждане за цикъл.
То обаче, както и това на всички останали до този момент, започна да се топи като пролетен сняг под лъчите на сета на Джоуи Белтрам (Joey Beltram). Американецът, който въпреки нееднократните покани така и не бе стъпвал досега на родна почва, взе че дойде наистина.
В абсолютно неподражаем и същевременно скромен стил нюйоркчанинът по семпла фланела със запретнати до лакти ръкави, къса прическа и бели маратонки, приведе пулта в желания от него ред. След като извади на мястото на СD миксерите два грамофона - редом със своя лаптоп, наведе глава с долепени слушалки в разкрачена стъпка, започна своя сет.
Началото бе типично за безкомпромисния му стил - "The Start It Up!" Нещо като: "Здравейте, това съм аз! Джоуи Белтрам!"
Хепънингът продължи така до самия си край. Това бе може би най-изчисленият, чист и същевременно богат техно сет, представян някога у нас.
Димас, Каприати (Joseph Capriati) и Понтичели бяха застанали кротко отстрани и поглъщаха всяко движение на учителя Белтрам с високо вдигнати ръце. Всички бяха върнати не в първи клас, ами направо в детската градина.
Подобно на деца бивахме изправяни пред безчет нанизвани и завръщащи се отново - един след друг а после и едновременно, техно - пейзажи. Точно като хлапета, които пътуват за първи път с влак с долепено плътно до стъклото лице. Неспирна поредица гледки на фона на постоянен всеподчиняващ ритъм.
Машинистът караше с неизменната си вече двайсетина години Белтрам - скорост и отново и отново ни превеждаше през атмосфери, дълбини, върхове, кратери. Приклещи всички в поставените от него безброй коловози.
Астрикс бе десерт специално за пловдивските фенове. Чудото на съвременната психеделична транс сцена награди подобаващо тези, които бяха останали в залата към 7 часа сутринта. Скоростта на ритъма достигна крайния си предел едновеременно с изгрялото над Марица слънце.
Нов вид панаир пулсираше в утринта под тепетата и нямаше присъствал на него, който да не бе грабнат от поне един от артистите на фестивала.
До степен на пълна метаморфоза!