Сръхпродуктивният словенец не само фигурира в челото на чарта, но се подвизава там с няколко хита. Най–натрапчивото му присъствие е парещият минимълистичен заряд "Slap" от декември 2009.
Освен в преброяването за техно, други негови парчета и ремикси сноват нон–стоп и из минимъл хаус чартовете. Трябва да бъде отбелязана чудесната му колаборация с шотландеца Фърги (Fergie) в "Exit People". Двамата сработиха за пръв път когато Фърги ремиксира успешно навярно най–големия хит на Умек - "Gatex" (2001), чиято версия повече от две години не излиза от репертоара на нито един техен колега.
За сведение на незапознатите със световния феномен: само за изминалата година Умек има издадени една миксирана компилация, двоен албум (в който единият диск е само с негови нови парчета), седем макси ЕР-а, още толкова самостоятелни сингъла, а ако вземем и цифрата на ремиксите и участията му и в чужди издания, броят им нараства съвсем.
Което не е ново за Умек. Така е откакто той се занимава с музика – близо петнайсет години. Също така неизменен е и неговият саунд-облик: стриктно минимъл. Дори в продължителен период от кариерата си с оглед експедитивност, диджеят, който кръщаваше легионите от свои тракове с хрумнали му имена на несъществуващи лекарства и въобще всякакви комбинации от срички.
Докато словенецът не спираше да стреля с продукцията си, времената се промениха, техното залиня, после- казват!, умря, отстъпвайки на хаус теченията. Те пък асимилираха изцяло минимъл звученето, като днес вече именно минимъл вълната е нещото, към което прибягват почти всички диджеи. Без оглед на минало, стилове, лейбъли и държави.
Но Умек всъщност никога не е бил нещо по различно от това. По подобие на други свои колеги като шведския доайен Адам Байер (Adam Вayer) (двамата освен по звучене и по количество издания са сходни и като физика – два метра височина), той заслужено посреща лаврите днес.
Нищо, че не е в първа младост.