След години работа по "Феникс" - новия си, четвърти албум, на 28 март популярната банда D2 представи в столичния клуб Joy Station завършената си творба, като изпълни почти всички парчета от нея плюс няколко бонуса.

Преди концерта музикантите разказаха в подробности за 15-те парчета (10 + 5 бонус трака) и процеса на създаването и записа им в планината над Кюстендил с подвижното си студио, в изолация от света. След приключване на записите допълнителната работа по албума е отнела две години, включително написването на текстовете - дело на групата и текстописеца Александър Петров, създал много текстове за момчетата, един от най-добрите текстописци у нас с внушителна биография. Албумът е миксиран от Димитър Ганчев, а мастерингът е правен в САЩ от носителя на награда "Грами" - Brad Blackwood.

Самият концерт започна ударно малко след 22 часа с парчето "Deadman", представено още миналата година, едно от любимите на групата за шоутата й пред публика напоследък.

Разкри се и кой е сингълът, чието име се държеше в тайна - разбира се, едноименната пиеса "Феникс". За това изпълнение зад единия микрофон застана Боби Косатката от Der Hunds и повлече крак за останалите гост музиканти - бившият колега на момчетата Краси Тодоров зае мястото си зад клавира за "И пак вали" - лирична композиция от предишния албум "6".

А Деян Каменов? Пее момчето, въпреки че по моето скромно мнение не това е гласът за музиката на Митко Кърнев. Количеството фенове изглежда ме опровергава, така че няма да се разпростирам. Но Дидо категорично има да работи още върху приказките си между песните - и то не толкова върху това какво казва, а как. Разбира се, на такива непоискани съвети никой не обръща внимание, та да продължим по същество.

"Нямаше кой да ни каже" бе първото връщане към наистина големите хитове на бандата и опит да се разпее публиката, който обаче не се получи съвсем както трябва. Нищо, по-нататък имаше по-сгодни моменти.  За "И аз мога", преди която имаше известна суетня по сцената, та се наложи Дидо да говори малко повечко, се прожектираха кадри със Слаш, чието соло чухме и на запис в песента. Странно решение, меко казано.

Един от най-хубавите мигове на вечерта бе песента "Краят на лятото". Като музика е завършена през 2007, текстът е написан съвсем скоро от брилянтния Александър Петров. Нищо че лятото тепърва предстои, атмосферата на парчето, стъпило на ръба на есента, е завладяваща.

Финалът дойде с "Тук и сега", първата песен на D2 с Дидо, включена в албума "6", и взривяващата "Не мога да спра да те обичам" (зад клавира отново с Краси Тодоров), която всички в клуба наистина изпяха с цяло гърло. Сбогуване, обещание за по-скорошна следваща среща (албум), шегички, напомняне, че ще има и друга група по-късно (Affect, обявена някъде като съпорт).

И докато си размишлявам за старите и новите парчета на бандата, тя се завръща ("Ама ви излъгах", смее се Дидо) за бис. Приготвям се да чуя черешката на тортата, нещо размазващо и велико, както подобава за завършек. То не че не е велико и размазващо, но първото парче ме изумява - кавър на "Ace Оf Spades" на Motоrhead. Чужда песен, при толкова собствен материал? А второто, наистина последно парче? Е, и то също е кавър. Странна работа, ще се повторя.

И така, представянето на "Феникс" е вече факт. Приятно и с положителни емоции.

Сега остава феновете и времето да си кажат думата за пламъка, пепелта и възраждането.