Мога да приключа текста си още тук и да ви оставя да си представяте какво се е случило снощи в компанията на танцьора и хореограф Давид Перез (David Perez), китариста Мигел Перес и певицата Инмакулада Риверо и съм сигурна, че ако фламенко за вас означава огнена музика, страст и разтваряне в танца, представите ви ще ви доближат достатъчно до спектакъла Puntal, с който гостува у нас севилецът.
Всъщност – ако не сте имали възможност да присъствате в Sofia Live Club, то следващия път ще се поправите, нали? – всъщност защо не, нека да си представим. Да си представим сцената, обляна в светлина, и клубът, потънал в мрака, затаил дъх. Да си представим много черно, тъмно черно, искрящо черно, поглъщащо черно, отразяващо черно – от глава до пети, от катранените коси до върховете на обувките. Инмакулада Риверо, седнала на стола си, в черна рокля. Мигел Перес, седнал на стола си, в черна риза и панталони. И една топла жълтееща китара, като разгорял се огън. Давид в черно, както си представяте танцьорите на фламенко – късо сако (черно), панталони (черни), специалните обувки – сапатос (черни), късият жакет – болеро (да, черен) и ослепително – бяла! – риза. Какво още ни липсва? Кастанетите, пляскането с ръце и музиката. И танцът. Тези последните е трудно да се представят, те трябва да се слушат и гледат.
При всяка среща с фламенкото си мисля, че изпълнителите дестилират в себе си палитра от най-първичните и най-силни чувства. Пречистват болката, любовта, всяка поглъщаща страст, силните желания, буйната радост, огромната мъка, прекарват ги през себе си като през кристална призма и преминават през тях като през огън, за да се разпаднат до трептящи частици сетивност и да се съберат в същото време в крепка цялост, пръснали край себе си толкова силна ударна вълна, че да пометат и засмучат в емоцията всички наоколо, да ги направят свои съпреживяващи, докато продължават да бъдат сами в сърцето на фламенкото.
Puntal – "Опорни точки" – е всичко това и още много, защото е фламенко в най-дълбоката му и искрена същност, обогатено от личността и таланта на Давид, преминало през неговата собствена призма и понесло неизличимия му отпечатък. Ще ми се да можех да измисля една дума, в която да събера цялата емоция от вечерта, и ако това изобщо бе възможно, думата щеше да е "страст". Но на триножника от опорните точки – глас, китара и танц – къкреше магическото котле, в което освен страст, бяха забъркани и много нежност и красота, алхимическата амалгама на човешката душа. Плавно преливане на застиващи мигове, секундни изражения на емоции, калейдоскоп от чувства, в неделимо единство – това, ако можете да си представите, бе спектакълът на Давид Перез. Това и още много, много, което задължително трябва да се види, трябва да се чуе и – най-важното и просто неизбежно – да се преживее.
Защото Puntal просто не оставя друга възможност. Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".