Макар прогнозираната гръмотевична буря да не се разрази над Петроварадинската тврдава на "Exit" 2009, втората фестивална нощ беше подобаващо мокра и кална.

Дъждът идваше и си отиваше поне четири пъти до разсъмване, което, разбира се, не отказа ентусиазираната публика от тичането между сцените. На Главната сцена купона откриха босненците Зостер с невероятно свеж и хумористичен ска гиг - към края му пред сцената имаше горе-долу толкова народ, колкото щяха по-късно да съберат и Меник Стрийт Прийчърс (Manic Street Preachers).

Макар да имаха много по-лек и като цяло доста различен звук от местните ни любимци Уикеда, Зостер донесоха подобна енергия - смях, бунтарство и добродушна социална критика. Цялата пачанга - на фона на много весела, но и напълно сериозна музика.

Излишно е да споменавам, че вече мечтая да ги видя в България. Опитът ми да уважа българското участие на събитието заварши с разочарование - Гравити Ко бяха събрали около стотина сънародници пред Фюжън стейдж, и въпреки че звучаха перфектно и страшно активно да скачаха по сцената, бяха някак скучновати.

В девет и половина, като по часовник на Главната сцена, застанаха Меник Стрийт Прийчърс. В гига им имаше всичко - стари и нови безумно любими парчета, заигравки с публиката, танци, лирични отклонения и по-тежък на моменти саунд.

Сърби и британци припяваха с пълно гърло текстове, които всички знаем наизуст, и полудяваха заедно, докато първият дъжд за вечерта се лееше обилно върху сцената, а по нея тичаха паникьосани техници, развяващи найлони.

В края на гига Джеймс Дийн Брадфийлд изненада всички с новия смисъл на "If You Tolerate This, Then Your Children Will Be Next". "Нови Сад" - каза той - "много сте готини, фестивалът ви е страхотен, купонът - пълен, и ако толерирате това, децата ви ще бъдат следващите. Предупреждението му, разбира се, предизвика бурна радост.

Ако още се чудите откъде идва бразилската част на позаглавието на този текст, сега е време да разберете. Три бразилски банди се вихриха на извънредно интересната Суба стейдж. Нежната Кати Би, Сибел (Cibelle) и трио Мокото (Mocoto) не се притесниха от постоянно колебаещия  се дъжд. Напротив -  привнесоха в иначе хладната нощ тропическо настроение.

Кои бяха най-яки, е трудно де преценя: дали ударната музика на Мокото или адски странните изпълнениа на Сибел, която бих сравнила само с дамите от Коко Роузи.

Нощта продължи с хърватските пънк легенди Хладно пиво, от чието пого изнесоха припаднали момичета и момчета със счупени носове, и партия сериозен дъжд, достатъчно наводнителен, за да успее да ни откаже да се изкефим на нашия DJ Куух на разсъмване.

Едно пиленце ми каза, че е сетът му е бил забавен.