Ако не сте се докосвали до първичния балкански "нов примитивизъм" преди 30 години (нещо като вицовете за Перник, но с мелодия), трудно ще разберете музикалната мисия на Кустурица към днешна дата.

Става дума за едно напълно различно стилово течение, което в бивша Югославия откриха без да искат, най-вече поради шовинистичната си природа. Докато у нас звучаха основно преводни диско хитове и кавъри на италиански естрадни шлагери (с малко рок, копи-пейст от Битълс, да не е без хич), в бунтовно Сараево забъркаха взривоопасна смес от див пънк, китарен ню уейв и пародиен фолклор. Като я лансираха чрез театър, телевизионни скечове, радиопредавания и концерти, разбира се.

За няколко сезона през 80-те "Новият Примитивизъм" се превърна в култ, а телевизионната поредица "Топ Листа Надреалиста" - в най-провокативното и бунтарско предаване от епохата на зрелия социализъм. И понеже в този балкански панаир хаосът беше пълен, няма как в основата му да не е името на един ексцентричен гений от ранга на Емир Кустурица. Всъщност той - като китарист на Zabranjeno Pusenje, хваща едва около година от пика на "ню-примитив епохата", но и днес някак продължава мисията й.

Понеже съм хардкор фен на този колоритен ъндърграунд, има опасност да се отнеса и да пиша с часове за подвизите на Zabranjeno Pusenje, Plavi Orkestar, Crvena Jabuka, Elvis J. Kurtovic, Bombaj Stampa и десетки други, затова спирам до тук и се пренасям в НДК, за да се повеселя на ръба на арт кича.

Посреща ме изумително странна и разнородна публика. На входа едър чичо пита къде ще е концерта на Горан Брегович? Портиерът му казва, че тази вечер концерт има Емир Кустурица. Чичото го взема за луд и влиза мърморейки "Какъв Кустурица, бе ... това е Горан Брегович?". В резултат от това на третото парче дузина чичовци и лели шашардисани се изнизват от зала 1. 60 лева изгоряха, та се не видяха. Ама то се внимава!

22 минути след 20 часа ордата, наречена No Smoking Orchestra, пълни сцената. С фотографа на групата са общо 10 екземпляра. От напълно нормални, до напълно ненормални. Редуват се човеци с кимоно, официален костюм, подобие на расо, че дори и рокля. Кустурица е с визия на типично ТКЗС, а под износеното му ретро сако се вее тениска "пума" с №7 – Емир.

Още с първите акорди ми светва. Това си е почти Gogol Bordello и няма нищо общо с чалгиите на Брегович. Новият примитивизъм на старите пушки от Zabranjeno Pusenje е мутирал в пънкарски руски романси с глазура от малко цигански ритми (ама не кючек). Всичко е зверски близо до определението, въведено от врачанския Докторс Гого Бенд – "трапезен пънк". Точка! Дефинирах го!

Като изключим новото парче "Veliki Brat (Big Brother)", там, където има вокали, всичко е на английски, немски и руски. Кустурица дирижира шоуто, обявява песните, пее от време на време, забива по някое леко китарно соло тук-там, държи ритъм, когато му е кеф, минава и на перкусии, но основно тича като кон по сцената и между публиката. За капак изкарва масовки (в голямата си част подготвени) и с тях върти някаква първобитна ведрина или физзарядка в ритъма на убийствената брас секция към бенда му.

Между песните задължително има музикален фон с темата от "Розовата пантера". Като трето парче в хаотичния сетлист пристига "Fuck You MTV" с цел разпяване на ококорената публика в НДК-то. Около 3 500 души обаче още не знаят на кой свят са, сякаш са очаквали да им свири Куин или Пинк Флойд. Изключвам онези, дошли да гледат Горан Брегович. Ха-ха-ха!

За подготвените като мен обаче, шоуто е изключително добро. Музикантите разцепват, а топрежисьорът буквално се раздава. Все пак първи лайв от турнето тече. Е, да, липсва ми големия отсъстващ, душата на "Забраненото пушене" – доктор Неле Карайлич, но то пък пълно щастие няма.

Редят се предимно хитове и инструментали от филмите на Кустурица - "Dom za vesanje", "Underground", "Crna macka, beli macor", "Zivot je cudo", "Arizona Dream" и други подобни.

Темпото е като на сватба, преди баладите. Сред хитовете са "Upside Down", "Jaguar", "Most Wanted Man", "Evergreen", "Europe", "Unza Unza Time", а на шоковото парче "Was Romeo Really A Jerk" Емир прави импровизиран кастинг за главна женска роля на Жулиета из публиката. Спира се на брюнетката Милена и тя се вихри с оркестъра по сцената 6-7 минути. По едно време долавям и закачка с темата на Plavi Orkestar – (Dodi dodi sada ti pa cemo se ljubiti) от парчето "Parajlija", освен ако и те не са я гепили от някоя народна югопесен.

100 минути по-късно зала 1 най-после е на крака и с ръцете горе, защото чалгийката все пак леко се промъква с емблематичната "Bubamara". А последвалият бис е пълен хаос, в който Кустурица е тотално каталясал и едва го изтрайва след два часа див купон на ръба на кича, както и очаквах.

Това екзотично шоу е от задължителните! Дори ако музикалните ти предпочитания гравитират около крайности от Андреа Бочели до Роб Зомби. Зареждащ пример за това как едно мегаиме от арт гилдия може да изнесе великолепен концерт, без да е виртуозен музикант или певец.

***

И за финал - още нещо за съдбата на "новия примитивизъм". Той официално е обявен за "закрит" през 1987 с указ по време на Извънредния седми пленум на неговите основатели. Причината: за да не го закрие някой друг преди тях! А това, което изпълнява Кустурица в момента, само той си знае какво е.

Но пък е готино, да му се не види...

Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".