Къде и кога възниква един от най-страстните танци в света – тангото?
Журналистът Георги Тошев ще ни разкаже за пътя на грациозния танц от Уругвай, през Буенос Айрес до елитните клубове за танго в Ню Йорк, Париж и Лондон, в поредицата "непознатиТЕ" по bTV от 11.00 ч. тази неделя (1 октомври).
"За мен беше интересно да науча, че този чувствен танц съществува повече от век и половина и непрекъснато се променя, без да губи своите корени. Благодарение на един от най-добрите познавачи на тангото, имах късмета да попадна с оператор в старото Музикално кафе в Буенос Айрес и да се потопим в атмосферата на истинската танго вечер. Срещнах хора, които са се посветили на този танц от години. Благодарение на тангото, някои са срещнали и любовта на живота си", разказва Тошев.
Филмът "Танго и страст" е лично пътуване из местата, където този танц продължава да живее със същата енергия, с която е създаден. Тошев успява да събере любопитни факти за тангото, които превръща в емоционален музикален филм.
"Любопитно е, че първата издадена танго песен се казва "Tomá Mate Ché" ("Пий чай от мате"). Мате е много популярен вид чай - с вкус на зелен чай, в Аржентина и Бразилия", споделя журналистът. Той разказва във филма си как тангото възниква в бедните и необлагодетелствани райони на пристанищата на Буенос Айрес. Подобно на джаза, този танц се заражда сред бедната работническа класа. Започва да се танцува в средата на XIX век в южната част на Буенос Айрес, където африканските и европейските имигранти танцуват по улиците и в публичните домове. Поради тази причина, тангото е смесица от европейски, африкански и гаучо стилове.
Тангото става популярно поради недостиг на жени. По-голямата част от имигрантите отиват в Буенос Айрес с икономически цели – да съберат достатъчно пари и да се върнат при семействата си, затова и повечето имигранти са мъже. Всъщност през 1914 година в Аржентина има 100 000 повече мъже, отколкото жени. Единственият начин мъжът да се доближи до жена е бил или да отиде в публичен дом или да танцува, следователно да се научи да бъде добър танцьор. Тангото често се е провеждало в публичните домове – едни от малкото места за срещи между висшата и работническата класа. Не е изненадващо, че тангото излъчва страст, копнеж и сексуалност…
"Разцветът на тангото започва през 30-те години, когато получава статут на национален танц в Аржентина. Карлос Гардел изиграва важна роля в развитието му и той се счита за бащата на тангото. Щастлив съм, че получихме кадри с негово интервю от Музея на тангото. През 2009 година ЮНЕСКО включва тангото в световното културно наследство на човечеството", споделя Георги Тошев, който заедно с режисьора Калояна Климентова разказва историята на тангото в един филм, пълен с музика, танци и много страст.