На нея все по-рядко се подвизават групи от по-тежките жанрове, което предизвиква съжаление и недоволство у почитателите им, които – пак традиционно – в Бургас са повече на глава от населението, отколкото в много други градове. Освен това неизбежно обстоятелство, тази година не можем да подминем и факта, че на сцената зачестява появата на все същите добри познайници, в което нямаше да има нищо лошо, ако между двете си участия бяха направили, издали, записали нещо ново. Българската рок (и метъл) сцена далеч не е толкова бедна на качествени групи, та да не може да се направи адекватен и разнообразен подбор. Но явно "синдромът "Ахат" – с един албум караш години наред от концерт на концерт – няма намерение да изчезва или намалява мащабите си. Затова и много им се радваме на групи като Од Крю (Odd Crew), които в неделя ще ни представят новия си албум и които не се отказват да продължават да вървят, вместо да тъпчат на едно място, въпреки че всички знаем колко безсмислено може да бъде това от една страна. Ала пък от друга винаги има смисъл.
След подобно лирично встъпление, касаещо именно тази сцена - сама по себе си, ще си кажем всичко генерално, та да ни олекне, и продължаваме и ние напред. Организаторите на фестивала озадачават с идеята си за разположение на сцените, които тази година са и по-малко от предишните. Вероятно показно помпозния ВИП-сектор, който е всичко друго, но не и вписващ се във визията и концепцията на фестивала такъв, какъвто го разбира "широката публика", е изял част от пространството. Но въпреки това разполагането на "Джак Даниълс" и "На тъмно" сцените почти една до друга е изключително озадачаващо решение. Най-често в ущърб на втората, тъй като вечер вятърът откъм морето носи рок звука към приютилата се под дърветата "На тъмно".
И така, петък вечер, първият ден от фестивала. Началото, очаквано, е рехаво – работен ден, най-малкото. Първи на "Джак Даниълс" – за пръв път на тази сцена, не за пръв път на фестивала - са бургазлиите от Силует – добре познати на публиката, чудесна група за концертно и фестивално настроение. Сетът им е кратък, но качествен, без изненади. Изненадата идва след тях – Номадия далеч не са толкова известни заедно (все още), колкото повече от членовете им поотделно – бивши и настоящи музиканти от Булгара, Fake, Сафо. Музиката им може да бъде определена като "различна", към традиционните китари и барабани се прибавят "екзотики" като гайда и цигулка, редом с перкусиите. Малко уърлд, малко етно (нищо че може би звучи като оксиморон), много свежест и атмосфера предложиха момчетата на твърде малкото публика пред сцената, докато изгасваше последната дневна светлина.
След тях застъпи единственото чуждестранно присъствие на сцената в този ден – съседите от Румъния Les Elephants Bizzares. Алтернативна група, чиято музика клони към брит поп с малко фънк. Те идват по линия на фестивален обмен, както неотдавна Остава свириха на B’est Fest в северната ни съседка. Свилен и сие също не са ново име за Spirit Of Burgas. Те застъпиха след румънците и по всеобщо мнение се представиха доста добре, радвайки верните си почитатели с вечните си хитове.
След т. нар. "профилактика", изчакваща да завърши изпълнението на чудовището Бъста Раймс (Busta Rhymes) на главната сцена, на "Джак Даниълс" трябваше да излязат Светльо & The Legends. Но тъй като рапърът се появи със значително закъснение и концертът му продължи доста след обявеното, Светльо явно реши да не чака и протака излишно и изскочи на сцената, докато откъм главната все още долитаха басово бумтене и рапиране. Пред сцената се беше събрало доволно множество хора, които получиха обичайната доза от щурия микс, запазена марка на формацията. Безспорно е, че непукистично-иронично-просташките текстове, енергизиращата музика и като цяло чудесното изпълнение на всички на сцената не може да остави човек безразличен, колкото и познати да са парчетата, които ни сервират в морската нощ. Жизнерадостните тонове на брас секцията раздвижват поуморените след дългия ден, а Светльо е умел фронтмен, който не оставя феновете да скучаят и ги засипва с хит след хит от по-близкото и по-далечно минало.
Хит след хит от близкото и далечното минало предложи и Милена, която излезе последна. Наред с парчета като култовото "Ала бала" чухме и по-нови композиции като "Куклата Мици", които също вече започват да се превръщат в класически за примата на българската рок сцена. Въпреки късния час публиката не намаля, а продължи да пее с Милена Славова, да скача и танцува и да се раздава докрай, както, между другото, правеше и певицата.
Като цяло първата вечер на рок сцената завърши отлично, даже много добре, ако можем да си позволим такова намигване.
Комбинацията от големи имена осигури достатъчно посещаемост, да се надяваме, че през уикенда тя ще е голяма и за групите, които излизат по светло, заедно с много добро настроение и, разбира се, много рок музика.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".