В последните години се случва да представяме албуми на млади жени със сходен творчески път – те отрано са забелязани от голяма звукозаписна фирма, а тя ги оформя като успешен маркетингов продукт. Така и сега ще се спрем на момиче, родено в мегаполиса Лондон със смесен произход – ганайски, швейцарско-немски и английски – което започва със стандартната школовка на църковния хор в ранната си детска възраст, развива се в училище по изкуствата и на 17 години вече има договор с гиганта Polydor Records, обосновава избора си за поредното издание на предаването "Картини от една изложба" неговият традиционен водещ Сергей Шишов.

Става дума за британската певица, автор на песни и музикален продуцент Raye и нейния дебютен албум "My 21st Century Blues" ("Моят блус от XXI век"). Тя става известна със своя прочувствен глас и със стила си на музициране, съчетаващ различни жанрове, с авторството на поредица хитове за Beyoncé и Charli XCX, както и с активната си защита на правата на творците, довели я до напускането на тогавашната ѝ фирма заради отказа им 7 години да издадат първия ѝ дългосвирещ проект.

В албума "Моят блус от XXI век" откриваме нейната дълбоко лична изповед, в която тя представя своите болезнени житейски драми с пределна автентичност, каквито са борбата ѝ със зависимости и злоупотреби, обсебеността ѝ от външния ѝ вид и тревожност, преодоляване на сексуални насилия и сърдечни несгоди. Идеята за албума възниква от самото му заглавие – Raye решава да "разкаже своя блус" (своите тъжни истории), като намира за уместно да бъде "честна относно нещата, които е държала в тъмнина толкова много години". Тя описва албума като своето "малко мозаечно пано от истории, които е събирала". 

По време на записите на албума Raye слуша изпълнители, оказали влияние върху ранното ѝ творчество, най-вече от джаза, сред които са Nina Simone и Etta James, както и блусменът B. B. King. Тя черпи  вдъхновение и от плакат на Nina Simone с цитата: "Дългът на един артист е да отразява времето, в което живее". Raye разказва, че при създаването на "My 21st Century Blues" се е старала да не се фокусира върху търговския успех. Що се отнася до стилистичните решения, заглавията на песните завършват с точка, тъй като според Raye те "наистина звучат като завършени истории". Тя също така изразява желанието си слушателите да възприемат албума в неговата последователност, защото той има концептуален характер, започва с интродукция и завършва с финал.

Ето какво споделя Raye в интервю: "Толкова съм развълнувана! Понякога имам чувството, че всичко това е сън и че утре някой ще ме събуди с думите: "О, отлагаме го с още две години" – разбирате ли какво имам предвид? Гордея се изключително много, че създадох албум, в който не се наложи да правя никакви компромиси с визията си. За първи път в живота си имам пълен контрол върху кариерата си и върху музиката, която правя. Това ми носи огромно удовлетворение. Това е първият ми цялостен проект и за мен той е само началото на едно невероятно пътешествие. Знам го и съм изпълнена с вълнение.

Заради ограниченията, с които се сблъсквах в музикално отношение в миналото, през годините многократно се опитвах да започна работа по този албум. Освен това, тъй като съм от смесен произход, никога не съм се вписвала само в една категория. Нося в себе си наследството на различни култури и така съм израснала. Особено що се отнася до този албум – да се очаква от мен да избера едно-единствено звучене, което да ме дефинира, е просто невъзможно. Затова имах нужда от свобода. Трябваше да няма никакви правила.

Много от песните в "My 21st Century Blues" се родиха изключително трудно. Писането на песни за мен е истинска терапия в най-пълния ѝ смисъл. В албума засягам и някои необичайни теми – например за телесната дисморфия (обсебеността ѝ от външния ѝ вид). Говоря за неща, които човек обикновено държи в тъмнината, зад "затворените врати" на съзнанието си. В тъмнината подобни неща могат да процъфтяват, но в мига, в който ги извадиш на светло, те губят силата си. Същото важи и за трудностите при творческия процес – щом веднъж излязат наяве, те вече нямат онази власт, която са имали преди. Мисля, че именно това е същината на тази музика за мен. Носех в себе си много тъга, много тежки преживявания и тревоги; различни мъчителни мисли ме разяждаха отвътре. Аз просто ги извадих на светло. Някои хора от семейството ми дори ме питаха: "Сигурна ли си, че наистина искаш да ги споделиш публично тези неща?" А аз им отвърнах: "Знам, но трябва да го направя – длъжна съм да бъда честна, каквото и да става",  завършва Raye.

В музикален план албумът съчетава стари и модерни музикални влияния като класически джаз от ерата на стария Холивуд, включване на акустични струнни и духови инструменти, наред с електронни бийтове, за да зазвучи съвременен ритъм-ен-блус, поп, денс и соул, както и суров хип-хоп/рап. В резултата този стилов сблъсък отразява сложността и хаоса на съвременния свят, видени от нея.

"My 21st Century Blues", издаден като независим продукт, постига впечатляващ успех със своите 2 милиарда streaming, или прослушвания, в музикалните платформи, с 2,5 милиона продажби и с 6 отличия BRIT Awards от 7 номинации, рекорд за най-много спечелени награди в рамките на една вечер. Той е предшестван от синглите "Hard Out Here", "Black Mascara", "Escapism" (с участието на 070 Shake) и "The Thill Is Gone". След като придобива голяма популярност в социалните мрежи, "Escapism" става първият сингъл на Raye, достигнал № 1 едно във Великобритания, Ирландия и Дания, първата ѝ песен, влязла в класацията US Billboard Hot 100, както и най-високо класираното ѝ заглавие в редица други топ листи, включително Billboard Global 200.

Албума "My 21st Century Blues" ще чуем в предаването "Картини от една изложба®" на програма “Хоризонт" по БНР в събота, 21 ноември, след новините от 22.00 часак.