Здравейте! Казвам се Васко Громков и съм рок-ен-рол фен!
На 24 август, 23 години след ХХ век, за първи път се наложи да навляза в територията на туземните орки, наречена (от мен) "Събор на Чалгата и Кючека" във Видин. Зловещо и безобразно нехигиенично място, използвано за културен геноцид от управляващите древния крайдунавски град. Причината? Втори концерт на славната белградска рок група Riblja Corba във Видин.
Сега да обясня каква е системата на селския събор, провеждан ежегодно във Видин! Наложил се в миналото като панаирно изложение на стоки и еволюирал в наши дни до брутална чалга-оргия, посещавана от десетки хиляди чалгопитаещи и чалгопитеци. С основна цел, ядене на кебапи и друсане на сръбско-български кючек. В тази токсична среда, община Видин - в ролята на организатор, всяка година вмъква в 9-дневната програма, по някой изпълнител от ДРУГАТА музика!?! За да има нещо и за онези едва 3% от ДРУГИТЕ обитатели на полузаличения Северозапад. Обикновено жертвата е популярна българска рок група като Сигнал, Тангра, Диана Експрес и т.н. Изпълнителите в случая разбират, че са употребени след събитието, но солидните хонорари ги карат да преглътнат обидата, че са подхвърлени като парче плесенясала бисквита, да залъжат глада на онези ДРУГИТЕ, които не понасят Чака-рака. Обикновено за ДРУГОТО събитие се избира най-куция ден от седмицата, за да дойдат шепа хора и след това лукавите организатори да заявят мъдро: "Ето! Докарахме ви от ВАШАТА музика, но няма никакъв интерес! Хората си искат поп-фолк!". Както замазващо наричат дивия анадолски кючек по нашите земи.
Това лято обявеният първоначално рок концерт на хард метъл бандата Divlje Jagode пропадна след очен проблем на лидера им и се наложи да се търси адекватна смяна. И тя беше намерена в лицето на легендите от Riblja Corba. След първия им концерт в града през 2007 година (по моя идея), все още се помнеха внушителните към 6 000 души, изпълнили до пръсване градския площад. И организаторите явно са решили, че 16 години по-късно всичко ще се повтори дори и на чалга-територия. И, разбира се, нацелиха поредна ГРЕДА от многото.
Да опиша и мястото. Изоставено "чернобилско" военно поделение в старата част на града, в което навремето е служил дори покойният мой другар Буги Барабата. Върху доста солидната му площ са сковани гигантски клетки (бирарии), на които като зоопаркови примати са наблъскани някакви аборигени, обитаващи колиби и землянки из Северозападна България. Основа цел – тъпчене със скъпи кебапи и слушане на радиоактивна хардкор чалга. Хилядната тълпа от зомбирани орки гледа втренчено с безизразните си муцуни и със злоба пронизва с поглед шепата бледолики рок фенове, дръзнали да нарушат идилията им. Смрад на печена лой и облаци от прах и мръсотия се стелят навсякъде и проникват в порите на тялото. На следващия ден холеричната кашлица ви е гарантирана с часове.
Само си представете 400-500 рок-ен-рол смелчаци как си пробиват път между хиляди навъсени турбо-селяндури, отричащи съществуването на сапун и шампоан. Добре поне, че сцената е на метри от централния вход на "Заразената зона" и не се налага да се навлиза в дълбините ѝ. На същата сцена, 24 часа по-рано, застарялата сръбска турбо-фолк певачка Драгана Миркович е събрала над 10 000 чалгопитаещи, а според очевидци са били дори над 20 000 - със седящите в клетките с платнища за кебапопреживящи. Чудно ми е къде точно тази маса от тела отделя преработените кебапи и бири, защото аз лично в "Зоната" тоалетна не забелязах!?!
Минути преди появата на група Riblja Corba от сцената звучи AC/DC и други подобни. За ужас и погнуса на мляскащите орки в кафезите. Саундът е КАТАСТРОФАЛЕН! Може би най-отвратително некачествения, който съм слушал през живота си. Мястото озвучава провинциална фирма, която от години е на хранилка на общината, явно защото са евтини и чалгаропозитивни. Дори да искаш, с руски моно-касетофон, няма как да докараш по-безобразно съсипан звук. Предполагам, че за чакаракейците това не е никакъв проблем. Те дори не аплодират "звездите" си, а между песните крещят дивашки "Е-баааааа-нйееееееее!". (Има го на запис в клипче от дрането на Драгана).
Riblja Corba пристигат секунди преди да се качат на маломерната градска сцена, върху която се е дзупало толкова хоро, че може да влезе в "Гинес". Има повече полиция от посещение на Бай Дън. И е логично! Все едно агитка на ЦСКА да се вклини в агитка на "Левски", за да си пее 2 часа песните и то на техния стадион. Успявам все пак да прегърна моя скъп приятел Никола Зорич (пианист на бандата), да се снимаме и поговорим. Оглеждам внимателно хората пред сцената. Няма нито един тъмнокож! Направо изумително! Бледолико малцинство във враждебна територия.
"Чорба" започват с яростен рок-ен-рол от най-ранните им години. Почти нищо не се чува и разбира. Озвучаването бумти и маже като дублирана VHS видео-касета от 90-те години. Слухово изтезание и то болезнено. Дори върху кадрите от дрон на радио "Видин-БНР" се лепи оригинален звук от концерт, защото иначе нищо не би се разбрало. Втората песен, за моя хипер радост, е "Аз воювам сам" ("Ja ratujem sam") - легендарен хард рок, който в миналото групата много рядко изпълняваше на живо. Най-добрият поет на Балканите – Бора Джорджевич, е болен и кашля през 30 секунди до задавяне. Но не се щади грам и пее като в най-добрите си години. На супербързите песни не успява да вкара текста в точното време при преклонната си възраст и отвратителния звук, но музикантите му са такива машини, че за секунди променят темпото и го следват.
Този път Riblja Corba са без младия си помощен вокал и Никола Зорич брилянтно покрива части от гласовите партии на Бора. Адски тъжен и докосващ момент е представянето на една от новите песни на легендите, написана от покойния им оригинален басист Миша Алексич, буквално часове преди да издъхне преди 3 години. Бора Джорджевич изчете текста преди да го изпее, а лириката е смразяваща, когато слънчевият Миша описва последните си мигове и как да бъде погребан с кръст от две кръстосани бас китари.
Ясно е, че Рибената чорба (белградски сленг за менструация от края на 70-те години) няма как да изпълни всичките си над 50 хита от 20 златни албума. Свиват своя сетлист във Видин до около 27-28 топпесни, на които знам всяка сричка наизуст още от 8-ми клас. Обикновено концертите на култовата сръбска банда са над 3 часа, но в "Зоната на Кючека" са им отпуснати само към 120 минути, за да не дразнят прекалено много чалгопитеците от новата чака-рака ера.
Ветеранът Видоня Божинович (Джинджер) върти страховити къси сола на китарата си, но "гениалните озвучители" така са го намалили през първия един час, че се чува само глух струнен скреч. Пак подесетвам – БЕЗОБРАЗЕН ЗВУК! Явно нагласен за пълния плейбек на "божеството" Миле Китич (Ринго Стар за неграмотни) няколко дни преди това. Според озвучаващата фирма обаче, причината за безобразното звучене била в това, че "Чорбата" си довели свой звукар, който ресетнал системата.
Накрая след вечния финал "Куклата от първа страница" изненадващо влизат още две епични песни като непоискан бис. Записаната съвместно с Еди Грант "Амстердам" в средата на 80-те (Бора ми е разказвал историята на този запис, изумителна е!) и най-последната балада "Добро утро", на която Бора се изнася още преди финала и кола го евакуира от "Зоната на Злото", докато останалите от Riblja Corba довършват песента. С финалния ѝ акорд от всички страни на прокажената територия заблъсква безпощаден кючек, а рок феновете подтичвайки се спасяват към срутената стена на крепостта "Баба Вида". Или както беше написал видински зевзек във Фейсбук: "Чисто нова крепост, направо ѝ е….е майката!". :))))))
Войната е изгубена отдавна, клети рок-ен-рол братя! Бъдещето ни ще е тежко и подчинено на рисково нелегално оцеляване под чалга иго.
Kako Je Lepo Biti Glup!