Нашите Fyeld и Badcast ще подгреят за американскете трап метъл пионери Dropout Kings
Бристълското дуо The Jesus Bolt с концерти в Пловдив и София
Любо Киров с "Ново сърце" в Sofia Live Club за 15-тия рожден ден на популярното място за жива музика
Jonathan Roy с нов албум за концерта си в София: Life Distortions
Таралеща и Патърдия канят с деца на концерт
Дъги Уайт и Джон Стийл ще подгреят публиката за Глен Хюз
Fest Team с празнични отстъпки за публиката. 24 май: Ден на културата, но и на новите хоризонти
Мрачен пандемониум с гърците Shadowmass и Decipher и родните Embrace By Dark
Концерти на гарите в Карлово и Казанлък за Празника на Розата
Mirain представя дебютния си албум "Clear" с артистична премиера в Sofia Live Club
"Музика в портрети" с фолклорния оркестър на БНР и солисти Магдалена Карамитева, Димитър Карамитев и Димитър Гугов
Омара "Бомбино" Моктар с два камерни концерта в София на 22 и 23 май: туарегски рок-ен-рол

Стив Вай в София: Близка среща с триглавата Хидра


Стив Вай в София: Близка среща с триглавата Хидра

2178

Може да съм леко краен, но просто сърце не ми дава да не се заиграя със символиката.

Виж сега, к’во се случва:

"Хидрата е чудовище от древногръцката митология, с тяло на змия и девет глави на дракон. Хера се е грижила за нея, надявайки се тя един ден да убие Херкулес".

Такаааааа!

Кой е непобедимият тираничен Херкулес в България в момента? Чалгата! И след като абсолютно нищо не помага срещу нея, а тя става все по-силна и безпощадна, крайно време беше да дойде Хидрата. Сега, вярно, под формата на триглава китара, ама все е надежда за отчаяните нормални меломани. В ролята на Хера – един митологичен китарен бог Стив Вай.

Какво знаем за него?

Свирил е горе-долу с половината музикален китарен свят. Гледа пчели. Отскоро и Хидра. И за да го обожествим окончателно, за десерт ще добавим, че този човек е работил с Франк Запа. Това е напълно достатъчно!

Европейското "неприкосновено турне" на мистър Вай обхваща и точно една дузина бивши соц.-държави, някои от които доста ошмулени. Идва и в България. И то за трети или четвърти път. В края на април, 23 години след ХХ век, благодарение на Blue Hills Events. Много силно държа да похваля организаторите. Ама много! Не стига, че това се оказа един от най-френдли реализираните концерти, на които съм бил, ами ме върнаха в славните предпандемични времена, когато на журналистите се връчваха красиви и лъскави баджове. А те винаги са колекционерско бижу за преданите меломани. БЛАГОДАРЯ (с големи букви, моля, редакторът да не ги намалява!)!

И сега накратко - какво се случи в зала 3 на НДК, освен възкръсналите ми спомени за славните вечери там с имена като Alphaville, Morcheeba, Brand New Heavies и много други. Брилянтен саунд! От първия чинел в шоуто до последното извънземно соло на китарния гений Стив Вай. Категоричен палец нагоре! Фантастичен звук!

На седмия етаж в културния национален дворец, сред около 1 000 струнни ценители, присъстваха почти всички български майстори на "жиците", що се касае до правилна и праведна музика. Някои от тях бяха дошли и от други градове на страната. Случайна публика (слава Богу) нямаше!

На респектиращите почти 63 житейски години, мистър Вай изглежда внушително свежо - като горд чайенски вожд. Прилича доста и на Ицо от варненската група Фанданго, когато е без шапка или барета. На сцената го съпортват едва трима музиканти, но още трима други му жонглират с китарите, които сменя за всяко следващо изпълнение. По едно време и тези "шерпи китаристи" излязоха да посвирят за 3-4 минути и стана брутална китарна оргия.

Първоначално е малко странно, когато видиш, че липсват стойки и микрофони, макар да знаеш предварително, че това ще е концерт без пеене, а само с инструментални композиции. Но пък пръстите на един от най-великите китаристи на нашето време така пеят по струните, че буквално след минути, никой не се и сеща за вокали и текстове на песни. Стив Вай не изпълни нищо от новия (допълнителен и изумителен) албум "Gash", появил се с 32 години закъснение. Но струнният магьосник поговори за него и припомни неговата "Харли-история".

И понеже, както споменах, шоуто на Стив е без пеене, вкарвам в употреба вече доста архаичното понятие "инструментална пиеса". А пиесите на мистър Вай са части от музикалната Библия и преливат по изумителен начин от прогресив до джаз, от класически рок-ен-рол до фънк и от спейс-рок до хеви метъл, ако щете.

Във вторнишката софийска вечер за около 130 минути се заредиха струнни вълшебства с имена "Avalancha", "Giant Balls Оf Gold", "Little Pretty", "Tender Surrender", "Lights Are On", "Candlepower", "Building Тhe Church", "Greenish Blues", "Bad Horsie", "I'm Becoming", "Whispering А Prayer", "Dyin' Day" … прекъсвани от по някое стегнато бас или дръм соло, докато световният учител по китара сменяше за норматив стайлинга си.

На практика Стив Вай изсвири в София над 80% от албума си "Inviolate" (2022) и логично към края на шоуто дойде време да пусне и фамозната "Хидра" за 5-6 минути време. Тройното китарно чудовище този път се крепеше на стойка (не както в официалното видео) и единствения недостатъкът беше, че не го качиха на някакъв подиум, за да могат хората и зад фронтстейджа да го виждат, без да подскачат или да се балеринят (нова дума) на пръсти.

Откриващата тема от албума "Inviolate" се нарича "Teeth Оf Тhe Hydra" и с нея започва и приключва участието на тази многогрифна китара в концерта. Докато я гледам ми се въртят някакви абстрактни мисли, че след някоя и друга година, ако в Хидрата, освен бас и две китари, се вградят и барабани, стотици родни халтураджии ще се избият да си я купуват, за да "трибютват" бонджоувивата "Итсмайлайв", пестейки хонорар за още трима души. Но това са си мои фантазии.

Стив Вай довърши шоуто с "Liberty", "Zeus In Chains" (пак от новия албум) и може би най-популярния му трак "For The Love Of God". А бисът е за традиционната 8-минутна пиеса "Fire Garden Suite IV - Taurus Bulba".

За финал да обобщим: Хидрата не успя да убие Херкулес! 1000 срещу поне 5 милиона е неравна битка, съгласете се! Или както написа във Фейсбук часове преди концерта родният китарен майстор Ники Томов: "Един плакат няма на НДК за такъв Световен Колос като Стив Вай, но за тези у нас чалгогласните, които не знаят на петолинието колко реда има, за тях само на небето няма билбордове!".

А Стив Вай? Той се забавлява след цели 45 непрекъснати години на музикалната сцена. Неоспоримо си личи, че изпитва гигантско удоволствие да извлича извънземни звуци от струните, дори и месеци преди пенсионната възраст. И така ще е до самия край със сигурност…

Чакаме го следващ път с Годзила, че сме много силно музикално деХИДРАтирани!

Снимка: Елена Ненкова / Blue Hills Events 

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Judas Priest - "Invincible Shield"

Видео


Албуми


Judas Priest - "Invincible Shield"

Точно 50 години след издаването на дебютния си албум, Judas Priest доказват на света, че за рока няма възраст....

Най-четени новини


виж всички