Денят е 21 юни, най-дългият ден в годината, мястото е Joy Station, а групата - Interpol.
Благодарение на "София Мюзик Ентърпрайсис" имахме възможност да видим и чуем емблематична американска инди-рок банда, която умее да те въвлича в своя музикален свят. Това, че концертът се измести от столичния парк-център "Юнак“, беше само за добро, защото по този начин имахме възможност да усетим по-добре целия спектакъл. Вечерта започна с българското пост-пънк трио Maze Hunters, което изсвири повечето песни от настоящия си албум "Faceless", излязъл преди броени дни. Съчетаването между отвлечените китари и точната ритъм секция ми напомни на експерименталните търсения на британската група Slowdive от началото на 90-те. Хареса ми това, че в музиката си не търсят зрелище, а изразяват вътрешните си усещания.
След кратка пауза на сцената излязоха Пол Банкс – вокал и китара, Даниъл Кеслър - китара и Сам Фогарино – барабани от Interpol. И пътуването започна…
В най-дългия ден от годината Interpol разобличиха няколко тайни изгрева и две-три планети, на които можеш да се наслаждаваш на музиката от сърце. Това бяха част от усещанията ми, защото по време на целия концерт музиката, светлините и поведението на музикантите бяха силно въздействащи. Имаше хореография и театралност, които подсилваха и без това въздействащата музика и силно поетичните текстове на групата. Светлината осветяваше публиката, а лицата на групата бяха в сянка. ЗА ДА СЕ ЗАПАЗИ МАГИЯТА, както отбеляза някой от публиката.
Първото парче беше "Toni" от последния - седми студиен албум "The Other Side Оf Make-Believe" ("От другата страна на измислиците"). Залива те светлината на прожекторите, лъчи, насочени към публиката, която си припява "Харесва ми вдъхновението, сякаш върви в правилната посока". И ти знаеш, че посоката е тази, правилната посока на музиката. Музиката никога не лъже, когато е истинска, и винаги вълнува, когато е преживяна. И се оставяш в прегръдката ѝ, на моментното преживяване, заедно с любимата си група. Музика, текстове, сценично поведение и публика са едно. И продължаваш да пееш "Всичките ти мистерии се движат със слънцето".
И тази вечер присъстваше характерният звук на триото - на моменти суров и груб, с режещи китари, мощни барабани и водещи бас линии, в други случаи изпълнен с мелодии и лирични моменти. Опитът на музикантите в различни проекти и жанрове е дал своя отпечатък. От хип-хоп до пънк. Цялото това самобитно пътуване между жанровете омайва и омагьосва.
Силната взаимовръзка между текстове и музика също е нещо, което отличава Interpol от повечето групи. Строфи като: "Ако наистина обичаш нищото, върху какво бъдеще ще изградим своите илюзии" или "Аз съм вечен като счупен часовник", са характерни за всички им песни. Метафората и метафизичното е тяхното богатство.
Концертът продължи близо два часа, като за наша радост Interpol изсвириха песни от всичките си албуми. Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем да ги видим и да ги чуем отново. И пак да съпреживеем на живо как придават един по-различен нюанс на все още модния "ривайвъл на 80-те".
Поне докато дойде време за ривайвъла на 90-те...
Сет лист:
1. Toni
2. Obstacle 1
3. If You Really Love Nothing
4. Narc
5. Into Тhe Night
6. Take You on a Cruise
7. Fables
8. Evil
9. Pioneer to the Falls
10. All Тhe Rage Back Home
11. Rest My Chemistry
12. C'mere
13. Passenger
14. Roland
15. Public Pervert
16. Stella Was А Diver Аnd She Was Always Down
Encore:
17. Untitled
18. Not Even Jail
19. Slow Hands
Снимка: Вероника Димитрова