Всеки път, когато изкачвам паветата на Сахат тепе в посока амфитеатъра, добрите очаквания винаги се увенчават с истинна доза сбъдваемост.
Инстинктът не ми изневери и този път. Получих поредната музикална вълна, предизвикваща изкушението на редкия ценителски интерес. Датата е 21 септември 2024 година, локацията пловдивският амфитеатър, а името - Pain Оf Salvation. Представянето им беше част от дългоочакваната септемврийска трилогия концерти (Mono Inc - 20 септември и Ihsahn - 22 септември), организирани от Blue Hills Events.
Шведските прогресив метъл крале поднесоха хипнотизиращо шоу, което плени публиката от самото начало до края. Pain Оf Salvation са добре познати със своите сложни композиции и емоционални текстове. Бандата ни зареди както със своята неподражаема енергия, така и с изкусителната си музикантска техника, като своевременно успя да осъществи и връзка с публиката. При това - на едно дълбоко персонално ниво.
Началото на концерта, в 19.20 ч. (точно по програма) беше дадено от първата съпорт банда - нашенците Me And My Devil. Не се наемам да се впусна в определени стилови ограничения, дефинирайки точното звучене на на групата, но пост-пънк грънджа и усмивките, които откровено се споделяха от сцената, предизвикаха напълно огледална реакция в публиката. Me And My Devil са сравнително нова група, но съставена от добре познати български музиканти - Васил Първановски (китара) и Мартин Стоянов (бас) от Odd Crew. Този път барабанистът Иван Драгиев (Ревю) беше заместен от Ивайло Петров "Пифа" (Der Hunds), а фронтменът им - Ангел Каспарянов, се чувстваше буквално като вкъщи. Той влезе в приятелска комуникация с публиката, в невербална по време на самия пърформънс, така и с експресивни думи в кратките почивки. В рамките на около 40-минутния сет, те изсвириха някои от най-известните си песни, сред които "Dirt", "If", "Kotor" и "So Cool".
След недълъг антракт - в 20.00 ч., сцената бе превзета от французите Klone. И това, всъщност, се оказа изненадата на вечерта. Квинтетът поднесе нехарактерен, но и доста прочувствен едночасов ънплъгд, съпроводен от красиво светлинно шоу. Акцентът при тях падна върху последния им албум "Le Grand Voyage" и по-конкретно с увличащата и емоционална "Yonder", с меланхоличната "Keystone", както и със зрялото звучене на "Silver Gate". Всеки един от акустичните аранжименти на парчетата, които изсвириха, беше изпълнен внушително и изключително ефирно. Дълбочината на атмосферата, която Klone успяха да създадат, остави публиката в съзидателна градивност и провокативен асонанс. Блендата на вокалиста Yann Linger, преминаваща от изразителни ниски тонове до експресивни височини, беше водещият елемент в изпълненията, което оказа своето влияние върху цялостното амбиентно и пост-рок усещане. Плаващото и хармонично спокойствие на "Gone Up In Flames" и "Bystander" протече като река в нощта, а наелектризиращата кулминация на сета им дойде точно на място още с първите тонове на "Sealed". Подялбата на рифове и сола между китаристите Guillaume Bernard и Aldrick Guadagnino допринесе за хармоничната динамика и акустично-инструменталният емоционален прилив.
Балансът между мека мелодика, хипнотизиращи инструментални партии и добре изявени вокали, достоверно поставя Klone на висок пиедестал в арт рока. Менталната почивка след всички тези аспекти на интелигентността на духа, беше повече от задължителна... но не и достатъчно продължителна. Възрастта на феновете варираше в широк спектър, но по моя преценка присъстваха предимно ценители на деветдесетарския прог. Осезаемото вълнение в атмосферата преди главните герои на събитието се усещаше във въздуха. Време за сбъдване на съкровени музикални мечти от специалитета на вечерта.
Около 21.20 ч., хедлайнърите Pain Of Salvation нахлуха рязко на сцената - а и в сърцата на посветената и екзалтирана фенска маса срещу тях - директно със заглавната композиция от последния си албум "Panther"-"Accelerator". Разчупените и неравноделни ритми, съчетани в хармонична динамика, поднесени със съотносима доза елегантност, оправдаха всички очаквания в този момент. А и дадоха тон за това, което предстоеше. Въпреки мащабната си дискография, последвалите парчета ("Reasons", "Meaningless", "Wait", "Restless Boy" и "Panther") превърнаха огромна част от концерта в брилянтно представяне на новия материал на групата, а именно - последния диск "Panther" и предходния "In The Passing Light Оf Day". Еволюцията на шведите накъм модерност - особено за емоционални прогресари като тях, откровено личеше в живото изпълнение на тези парчета. Но и същевременно ветераните останаха верни на автентичния дух и сърцевината на яркото саунд лого Pain Оf Salvation. Тези песни добавиха свежа динамика към сета и демонстрираха желанието на формацията да изследва нови звукови територии особено в по-електронен аспект. Същевременно обаче колективът съхрани сложността и емоцията, с които е известен. Както и самият Daniel Gildenlöw отбеляза - нужни бяха цели 13 години, за да стъпят Pain Оf Salvation отново на българска земя. Предишния път групата свири в концертна зала в столичния квартал "Хаджи Димитър" (незабравим за мен гиг).
По тона и широката усмивка на певеца се усещаше, че се чувства изключително щастлив и енергийно зареден да излезе в амфитеатър на повече от 2 000 години. В общуването си с публиката, той не пропусна да изкаже своята благодарност на присъстващите за радушното приветстване и съпорт към групата си. След това продължи отново със суперлативи относно магията на мястото, определено направило блестящо впечатление на Daniel Gildenlöw. Силни композиции от новите албуми. Развълнуваната тълпа обаче започна да изпитва известна жажда за класически парчета. И точно тук дойде време за "Used" и едноименното от "The Perfect Element Pt.1", както и "Beyond Тhe Pale" от "Remedy Lane". Специално за последната пиеса, вокалите на Gildenlöw носеха тежестта на дълбокия, личен текст, докато инструменталните линии се надградиха до мощна кулминация.
Присъстващите пееха с интензивна страст, усилвайки енергията под откритото небе. Вълни от музикален еликсир за ценителското ухо се лееха от сцената. Златни рифове и лирики на повече от 20 години галеха възприятията на верните фенове. Те всички бяха на крака, пееха и следваха ритъма с тела. В никакъв случай не отричам изключителното въздействие на концерта и безспорните професионализъм и класа, с които той бе поднесен, но малко разочароващ беше фактът, че тези две песни бяха единствените от старите класики на бандата. Да, ясно - времето никога не стига, но фенското щастие щеше да е пълно и със значими за цялото направление шедьоври като "Ashes", "Ending Theme" или "New Years Eve". Особено предвид факта, че тази година тавата "Remedy Lane" става на 20. Дори и двата биса, за които излязоха – "Icon" и "The Passing Light Оf Day" (парче, посветено на половинката на Daniel), отново бяха част от последните две издания...
Въпреки тази забележка от изцяло субективно естество, е необходимо и честно да отбележа, че изпълнението на Pain Оf Salvation премина границите на грандиозността. Безподобната харизма на Daniel Gildenlöw (китари и вокали) - фронтменът и творческа сила на групата, зарази всеки от зрителите. Широкоспектърната бленда на гласа му беше безпогрешна - неимоверна комбинация от сурови и агресивни фрази, хармонични мотиви, дори и рапиране... Мощно стенене, че и... дране до полет в безбрежните тенорни висини. А заедно с дългогодишния му спътник Johan Hallgren (китари и бек вокали) успяха изкусно да се впуснат в двугласни вокални предизвикателства. Инструменталните изпълнения от двамата бяха също толкова забележителни, разменяйки си сложни рифове и сола, докато ритъм секцията, включваща басиста Per Schelander и барабаниста Léo Margarit, създаде мощен и динамичен гръбнак на всяко изпълнение. Клавишните партии бяха изпълнени от Vikram A. Shankar (live session музикант) - доста интуитивно и навременно сменящ съответните ефекти и пачове. Адмирации за солидното му професионално представяне и правилен усет към комплицираните композиции на бандата. Сложността на аранжиментите с неравноделни времеви размери и наслоени текстури беше изпълнена безупречно. Това се казва то техническа мощ.
Осветлението и сценичният дизайн също допринесоха много за изживяването, въпреки своя относителен минимализъм и без транспарант с логото. Наситеността на осветлението се променяше с тона на всяка песен, като варираше предимно в сини, червени и зелени нюанси. Концертът на Pain Оf Salvation премина сред неимоверно заредено и пределно емоционално раздаване. Способността на хедлайнърите да комбинират техническа прецизност с емоционална дълбочина ги превърна в неотразими и уникални за прогресив метъл сцената. Концертът беше чиста проба интелектуално пътешествие през разнообразната дискография на групата, предлагаща моменти на интензивна тежест, мелодична красота, интроспективна тишина и, разбира се, знаков професионализъм. Комбинацията от изключително музикално майсторство, емоционално предаване и връзката на Gildenlöw с публиката превърнаха вечерта в действително незабравима.
Най-точно казано: за присъствалите концертът категорично остава спомен доживот.
Скоро и снимки на Станимир Станчев в секцията Галерия