Шведската прогресив рок група Opeth изминава дълъг път в своето развитие, чието начало е през 1990 г. в Huddinge, малко градче на юг от столицата Стокхолм.

Първите изяви на състава са в стилистиката на агресивния дет метъл, но още тогава те се опитват да разчупят неговите ограничения с включването на акустични инструменти като пиано и китара. През 2001 г. техен продуцент става "принцът на прогресив рока" Steven Wilson, който ги насърчава да разширят звуковата си картина, да прилагат нови звуци и техники. В резултат те започват все повече да се отдалечават от дет метъла. Това се оказва успешен подход и в резултат успяват да продадат общо над 3 милиона от албумите си към началото на 2025 година.

У нас Opeth са били 4 пъти – 2011 в Каварна, 2012 – в София, 2015 и 2022  – в Пловдив. На 10 октомври 2025 г. ще свирят в столичната Asics Arena.

Техният четиринадесети студиен албум "The Last Will Аnd Testament" ("Последната воля и завещанието") е издаден към края на 2024 г. и е записан с участието на Ian Anderson от Jethro Tull и певеца на групата Europe – Joey Tempest.

Това е концептуален албум, чието действие е позиционирано през 20-те години на миналия век и съсредоточено около четенето на завещанието на богаташ с патриархални маниери и реакцията, която неговите разглезени деца имат към своето наследство. Всички са шокирани при отварянето на документите след смъртта на този човек и разкриването на неизвестни факти и събития. Повествованието ни прави съпричастни към признанията на отишлия си от този свят мъж, реакциите на неговите близнаци и мистериозното присъствие на болното от детски паралич момиче, за което семейството се е погрижило.

Албумът започва с прочитане на завещанието на бащата в имението му. Сред присъстващите е младо момиче, което, въпреки че е сираче и болно от детски паралич, е отгледано от семейството. Присъствието ѝ на четенето на завещанието буди подозрения и въпроси сред близначките. Историята бавно разкрива тайните си като в класически трилър от далечното, покрито с паяжини минало, като всяка следваща песен хвърля нова светлина върху известните машинации на нашия мъртъв (но определено не безобиден) починал герой с натрапчива мелодрама и шокиращи разкрития.

Външно погледнато всяка песен е представена все едно е раздел в завещанието, като седем от осемте му композиции се освобождават от традиционните заглавия в полза на знака за глава § и номер (§1, §2 и т.н.). Този подход е повлиян от творбите на писателя Едгар Алън По.

"Харесвам сериала "Succession" по разказите на Едгар Алън По – казва китаристът и певец Mikael Akerfeldt, – харесвам и писателя По, така че това е страхотно съчетание. Имах нужда от история, която да ми даде фокус при подготовката на албум. Обикновено се старая доста, за да намеря нещо, което си струва да кажа в албумите. Няма да говоря за данъчната ставка или изборите в САЩ, разбирате ли? Вдъхновението за историята в случая дойде от прочутата ми любов към виниловите плочи. По време на пандемията помагах на приятел, собственик на магазин за грамофонни плочи в Стокхолм, като купувах колекции на други хора от негово име. Един ден отидох в къща, където бащата беше починал, но беше оставил страхотна колекция винилови плочи. Беше красиво категоризирана и подредена по азбучен ред, но децата – и това не беше единственият път, когато това ми се случи – казаха, че той никога нямаше да ги остави да се доближат до плочите. Този човек беше прекарал целия си живот с фантастичната колекция, която е обичал, но за децата му сега това просто е бреме, от което трябва да се отърват. Това ме вдъхнови, защото ще умра някой ден, а имам две дъщери, и мислех да напиша завещание, само за да се уверя, че няма да изхвърлят онова, на което държа…

Така че в "Последната воля и завещанието" текстовете и историята се отразиха върху начина, по който е написана музиката и те се събраха почти едновременно. Това беше интересно за мен и за групата, и ни накара да чувстваме албума като по-завършен, отколкото го правехме в миналото. Винаги се отнасям към музиката с повече уважение, отколкото към текстовете, но в този случай думите са малко по-важни, отколкото бяха преди. По принцип просто се доверявам на инстинкта си. Вземам решения бързо и продължавам бързо. Има равни количества между това, което изхвърлям и това, което запазвам, защото веднага знам дали харесвам нещо – дори и да са само две ноти. Опитвам се да илюстрирам главния герой чрез различни гласове, аз също пея този тип баритон. Не бих искал да правя наистина странен глас на баба. Трябва да има някакъв вид хумор", завършва Mikael Akerfeldt.

Музиката и текста на песните от "The Last Will Аnd Testament" са написани от Mikael, с консултант Klara Ronnqvist (The Heard, бивша Crucified Barbara). Друга знаменитост е Dave Stewart (Egg, Khan), който участва в оркестрациите и дирижира струнния оркестър.  

Сергей Шишов ще представи "The Last Will Аnd Testament" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" по програма “Хоризонт” на БНР тази събота, 26 април, след новините от 22.00 часа.