Понякога неочаквано на пръв поглед необичайни тур пакети се оказват добра комбинация от артисти.
Такова е Worship European Tour 2022, което води 4 банди в 17 държави и 37 града. Води ги пред доста пресъхнала публика, която е търпяла сушата над две години. Води ги пред жадни фенове и вече очаквано -избухването е грандиозно. Поредната 18-9 –та дата от тази концертна обиколка се състои у нас в столичната зала "Христо Ботев" на 23 октомври с организатори "София Мюзик Ентърпрайсис".
Това е Hypocrisy със специални гости Septicflesh, The Agonist и Horizon Ignited. The Agonist са в играта, за да има колорит, а пък Horizon Ignited, защото.. ами-път на младите, както се казва, и на тях трябва да им се дава сцена. Агенцията, която е оформила цялата случка Heart Of Music вероятно знае защо точно са тук. Те са първи и излизат по разписание пред все още доста рехава публика... Стараят се, но мелодичният им метълкор не се отличава с особена оригиналност, но пък свирят стегнато и много искат да оправдаят даденото им доверие. Създадени са през 2017г., както ме информира Encyclopaedia Metallum: The Metal Archives и имат два албума дотук, като вторият - "Towards Тhe Dying Lands", е пресен-пресен и е издаден от Nuclear Blast.
Малко повече движение се усеща когато идва време за гостите от Канада The Agonist, за които, хората любопитстват, защото това е старата група от 2007-ма до 2012г. на Alissa White-Gluz понастоящем в Arch Enemy. На вокалите вече е родена в Щатите гъркиня Vicky Psarakis. Справя се с бруталните ръмжащи вокали добре, кефи се и стои гордо на издигнатата платформа на сцената, където се качва да огледа и приветства публиката... както и тя нея обратно. Някакъв македонец, който е до мен отпред на първа линия, ми вика в ухото, докато насочвам обектива към нея за снимка, "Тая май е по-добре за гледане на снимка, отколкото за слушане". Не знам, и този тип мелодичен дет-метълокор не си го сипвам в чашата за чай често, така че оставям тълпата да прецени. А тя се кефи, като откликва и реагира поддържащо на изпълнението на канадците. Няма да е грешно да се каже, че в залата, (ох, егати залата, бях забравила как трудно се получава добър звук тук), има хора, които са дошли тук по-скоро заради Викито и The Agonist. Бандата се мотае на мърчъндайз щанда след шоуто си и охотно раздава автографи и снимки. Всъщност и четирите групи носят свои мърчъндайз продукти и е страшно колко са се качили цените, ама фенщина/кеф цена няма. Голямата игра обаче ще започне по-нататък...Със симфо дет титаните от Гърция Septicflesh и извънземните шведски дет легенди Hypocrisy, от чиито зареждащи сетове всички имаме нужда и които чакахме дълго.
Публиката струва ми се вече наброява 1200-1300 човека при излизането на сцената на моите любими гърци (плюс един австриец). Познавам момчетата от 2000 г., когато ги гледах на живо за първи път, и то в родната им Гърция... от там нататък това се е повтаряло многократно и съм свидетел на прогреса на тази формация, на търпението и постоянството им, както и на това как остават онези скромни пичове, с които се запознах преди 22 години. Но за Septicflesh съм писала, та писала и не искам да ви товаря... Казват ми, че тук има повече хора, отколкото в Солун предната вечер. Но пък аз ще ви кажа, че, което е и разбираемо, концертите им в Атина и Солун са най-специални за тях от всичките дати в тази концертна обиколка. Не само защото са си дома, но и защото текстописецът и вокалист на бандата Sotiris Vayenas участва на живо само когато са в тези градове. И този път е така.
Приемът и тук е повече от сърдечен, да не решите, че казвам обратното. "Ние обичаме България, Бета, не разбираш ли?", ми казва Christos, когато отивам да ги видя след концерта и получавам бири за рождения ден на брат му Spyros, който днес, вече 24-ти, празнува. Празникът си е мега-гига още докато са на сцената. Това е петата струва ми се среща на групата с българската публика и изглежда вече е проумяла, че това е една стойностна банда, артистична, различна и със зашеметяващо представяне на живо. С декорите, с драматизма, с цялата му там внушителна сила на шоу с добра продукция на високо ниво. Защо казвам проумяла? Ами, на два от концертите на бандата тук, съответно 2009-та и 2015-та се проведоха с мое участие в организацията и знам числата от тях. Както и да е, вкус се възпитава, стига да има възприемчивост, нали така, Емо (Corvus Recs.)?
Тази вечер свирят десет песни, като отварят с "Portrait Оf А Headless Man" от "Codex Omega". От него ще включат в програмата по-натам и "Martyr".Но сега "Portrait..." е последвана от "Pyramid God" от поредния чудовищен шедьовър на гърците "The Great Mass" (Season of Mist, 2011). По-натам идва като як шамар "Neuromancer" от последния албум, издаден от вече новия им лейбъл Nuclear Blast през май тази година "Modern Primitive". Картините, представени във видеото към това парче, нахлуват като видения в съзнанието и става страшно. Егати колко гигантски стоят тези момчета на тази сцена със създадените от големия талант същият този фронтмен Spyros със артистичен псевдоним Seth Siro Anton, който пленява с лекота... От актуалния свирят още "Hierophant" и към него има клип и филмирането е пълно и подсилено от яко светлинно шоу и сценичен дим... "The Vampire From Nazareth"(The Great...) е четвърта поред в сетлиста и е сред акценти в него. Определено предизвиква фурор, дори нагоре по пейките, където уж кротко седящите започват също да поклащат глави. Докато минавам да снимам и поспирам да си му дам малко хедбенг и аз, някои ми правят забележка, че им преча на гледката към сцената, една леля дори ми оскбува косата, за да мръдна, че снимала била видео, други пък ми показват палец горе, че надвиквам Spyros...
Забиват и фаворитите "Communion" и "Anubis" от "Communion". Това е албумът, който представляваше силното завръщане през 2008-ма на Septic Flesh като Septicflesh, след 4-годишна пауза. Накрая на изпълнението на Septic е "Dark Art" от "Codex Omega" (Season Оf Mist, 2020). Оттеглят се доволни и ни оставят зяпнали...и жадни. Бирата на двата бара вече е на привършване и скоро кранчетата ще са напълно пресъхнали... Кофти - метъли без бира ги остави и... Но по същество: смятам е подходящо следващото им посещение тук да да бъде като представлението в Мексико отпреди 3 години, където групата свири за първи и единствен път засега с оркестър и бе заснето DVD-то "Infernus Sinfonica MMXIX" (Season Оf Mist,2020).
…Нали четете правилно,- Hypocrisy със специални гости Septicflesh, The Agonist и Horizon Ignited. Все пак, Hypocrisy се водят хедлайнър на тази забава. Hypocrisy и Septicflesh обаче като че ли поделят горе-долу равностойно фенска база на тези концерти. Превес - спор няма, имат шведите, но тези неща няма защо да ги мерим. Нека претеглим тежестта на целия тур пакет. И, ох, майко мила - тя е смазваща като валяк. Точно както се готвят да минат през нас Hypocrisy.
Около 21.45 ч. Hypocrisy нахлуват бавно и със сигурни стъпки. Огромният банер зад сцената пресъздава обложката на последния засега запис на групата "Worship" (Nuclear Blast, 2021). Погледнали сме предварително сетлиста от различните дати по Европа, които са минали дотук, и имаме идея, че Peter Tägtgren и ко ще съберат списък с песни от дискографията си от култовия дебют "Penetralia"до актуалния"Worship", през изданията "The Fourth Dimension", "Abducted" и "Virus".
Това е влиятелна шведска дет метъл банда, която надига глава малко над ъндърграунда, където са култовите за стила шведски дет метъл Entombed, Dismember и Grave. Но все пак фактът, че дет метъл банди са събрали 1 300 души в София през 2022 година си остава изненадващ за мен. Това обаче само може да ме радва. Hypocrisy вече са на сцената. Tagtgren оглежда публиката и клати глава одобрително.Скандиранията "Пешо! Пешо! Пешо!" леко го объркват и промърморва "what thef…" с учудено изражение на лицето, докато един от охранителите не му разяснява, че всъщност крещим неговото име, ама по нашенски. Големи сме шматки, Пешо ли, бе!?
Шведите си имат истории с българските фенове, и то невероятни истории, но това което е за очите и ушите на целия свят е тяхното DVD, записано на концерт тук, в София, и излязло официално като 2CD/DVD със заглавие "Hypocrisy: "Hell Over Sofia - 20 Years In Chaos And Confusion". Така че ясно е - тук има сантимент, който ще държи тази топла връзка между Hypocrisy и беге метълягите и занапред. Ама представете си Worship European Tour 2022 започна на 30 септември и ще приключи на 12 ноември. И всяка вечер тези хора срещат лица, които вярват, че ще бъдат запомнени. Иначе, за протокола напомням, че то беше записано на живо в столичния клуб Bluebox през февруари 2010 г. по време на турнето A Taste Оf Extreme Divinity World Tour... По това време са с не по-малко култовата фигура от фронтмена, Reidar "Horgh" Horghagen на барабаните. Сега ни представят присъединилия се тях съвсем наскоро като концертен музикант младок Henrik Axelsson. А пък кака ви на крехка детска възраст ги е гледала и с оригиналния първи тупанджия Lars Szöke през 1993 година в изпълнение на живо на дебютния албум на бандата "Penetralia" (Nuclear Blast, 1992)... Но това ще остане като разказ в една незапочната още книга...
Тук са оригиналните членове на Hypocrisy от създаването им през 1991г. - шефът Peter Tagtgren – вокали и китара и Mikael Hedlund – бас и китара, а също и Tomas Elofsson – китара, който е с тях от 2010 г. Какво включва репертоарът? Все пак турнето е кръстено на актуалния проект на шведите, така че чуваме заглавната от него "Worship". Обаче понеже сме стари кучета, си дебнем за стари парчета, нашата 30-годишна лоялност е уважена с такива като едноименната от дългосвирещия от 1997-ма, "The Final Chapter" и "Fractured Millennium" от албума "Hypocrisy" (1999). Също и "Impotent God" от дебютния диск на детаджиите "Fire In The Sky" също от "Hypocrisy".
Е, изтрещяваме и на "Eraser" от "The Arrival" (2004) и на "War-Path" от "Virus" (2005). Свирят час и половина, подпалили здраво пред яка публика, която също вече мирише на пърлено. Емблематичната "Roswell 47" от "Abducted" (1996)- е оставена за финал и сме хем изтощени, потни и прегракнали, хем искаме още... ама няма. Обаче 30-тина минути след края на шоуто музикантите са ловко построени от тур мениджъра на банкетна маса на служебния вход за своеобразен meet & greet и двайсетина фена са надлежно щракнати от Щъркела от SME един по един за спомен с цялата банда. Бравос! Туй то - кацнаха с пълно въоръжение, овършаха плаца и оставиха опустошена зала с отпечатък като онези загадъчните фигури с неизяснен произход в полетата...
Извънземен концерт, наистина... и приземяването в делника е трудно.
Още снимки на Албена Цолова - Бета - ТУК