София е третата спирка от турнето на Arch Enemy, на което шведската банда представя новия си албум" War Eternal".
Това ще е и едва третият концерт с групата за новата вокалистка Alissa White-Gluz. Повтарям: т-р-е-т-и концерт. А защо го повтарям? Защото не е за вярване сега, когато шоуто е зад гърба ни и видяхме как това момиче се разположи на сцената и владя погледите и емоциите на 600 човека близо два часа. Ад! Канадката, която знаем като част от състава на The Agonist, очевидно е нещо повече от амбициозна, тя има талант. И знае как да изкара наяве дракона, който дреме в това крехко тяло.
Шоуто е в деня на изборите за Европарламент, иначе една обикновена неделя. Но това съвсем не е така - 25 май 2014-а ще се окаже един от онези прекрасни дни в живота, за които винаги се сещаме с огромна усмивка като погледнем назад. И моменти от което събитие ще разказваме на приятели с трепет в гласа дълго време след като е отминал.
Трябва да е към 9, когато нашите Hyperborea са вече а сцената, ще рече събитието се движи със закъснение, което идва от проблеми на шведите по пътя им от Истанбул към София. Свирили са пред десетки хиляди в турския мегаполис на фестивал с Manowar, които явно са държали да са най-шумната банда, което е коствало намалено ниво на звука на Arch Enemy, както самият Michael Amott (китара) ни се жалва след шоуто тук. У нас обаче концертът им ще се чуе до всеки сантиметър в Mixtape 5. А музиката им ще пронизва и владее.
И така, първи са Hyperborea. Те, както и втората подгряваща банда, имат 20 минути да се разпишат тази вечер. Публиката май вече е загряла добре, докато чака пред клуба. Още с отварянето на вратите фенове са побързали да се вкопчат в оградата пред сцената така че онзи момент с дистанцията между публика и първа банда е елиминиран. Момчетата забиват стегнато, на моменти звукът се гърчи, но се прави каквото трябва по въпроса. Технически беди понасят и Eufobia, когато микрофонът на Ники – китара и вокали, отказва. Последно гледах групата толкова нахъсана и прецизна на концерта на Dark Tranquility на същото това място, където публиката ги обичаше също толкова безусловно, както и сега. Между другото, не изпускам възможността да се уверя, че барабанистът на гостите от швеция Daniel Erlandsson ще запомни, че в София е имало две съпорт банди – има логата им на тениската с щампа Death Metal Bulgarian Fans, която получава като подарък.
По-специален подарък има и за петима от феновете, спечелили meet&greet с Arch Enemy. Частната среща лице-в-лице минава еуфорично малко преди началото на концерта. Alissa e с екстраваганти ботуши на 15-сантиметров ток, прилежо гримирана и усмихната, а момчетата са спокойни и мили. Това са 15 минути на светкавици, разхвърляни маркери и потни студен длани. След шоуто схемата ще се повтори пред клуба, където всички от бандата без дамата ще излязат за среща с по-търпеливите почитатели.
Тогава вече ще сме прегракнали, изцедени от чудовищното шоу и май-май още по-жадни за бира, отколкото през тези час и 40 минути господство на Arch Enemy на сцената.
Arch Enemy не са изнасяли никакви концерти от цяла една година. Arch Enemy имат нов албум, който е озаглавен "War Eternal" и излиза на 9 юни чрез Century Media. Arch Enemy се разделиха с маститата си фронтдама Angela Gossow през март тази година, а причината, както ми я поднася вкратце г-н Amott, е: "На нея просто вече не ѝ се занимава с това". Така да е, но тя продължава да има тежката дума за групата като остава неин мениджър. Ето това са обобщено последните новини от лагера на AE. В състава към днешна дата вече са зачислени новият китарист Nick Cordle, а мястото на Christofor Amott – брат на Michael и Alissa White-Gluz, наследничка на трона, така де - микрофона, на Gossow.
Сега можем да си дадем сметка колко големи късметлии сме, че групата е свирила в България с Angela, а сега има дата в София в самото начало на турнето - вече с новата певица. Вероятно не малко от присъстващите в клуба тази вечер сравняват участието на групата на онова емблематично издание на Кавара Рок Фест (2011). Има общи неща между двете вокалистки, но аз ще подчертая думата "дисциплина" в списъка. И Angela, и Alissa трябва да имат дисциплината на войници, за да седят така на сцена, за да са в ритъма на мъжката част от състава. Наистина е удивително как добре се е вписала Alissa в бандата след само седмица репетиции преди турнето. Да, сериозно, и да това пак е
информация от първоизточника – шефа Amott.
Красивото лице на Alissa, което изгря на кориците на редица специализирани музикални списания, сега е тук. На метър-два разстояние.
Е, няма да ви изненадам като кажа, че по време на изпълнението на бандата погледите са вперени в дамата със сините коси, която вършее из сцената, властно стъпва на касата на Erlandsson, докато се е качила на 3-метровата платформа, на която е кацнал зверският сет берабани. Движенията ѝ са отсечени и така добре преценени, сякаш са по предварителна хореография. Малко преди интрото се чуват скандирания "Alissa! Alissa! Alissa!", които за щастие, по-късно преминават в "Arch Enemy! Arch Enemy!"
Жилавата вокалистка нахлува на сцената с "Enemy Within" и докато хората осъзнаят, че шоуто е започнало, вече сме на заглавното парче от новия албум - "War Eternal", с което групата представи новото гърло, пускайки клип към песента. Днес пък гостите анонсират второ видео от предстоящия диск - към парчето "You Will Know My Name". Трябва да го свирят някъде под № 6, но го прескачат. После е "Bloodstained Cross" и силно аплодирано дръм шоу. Сетът (снимка в оригинал, заедно с гафера от сцената виж в секция "Галерия") е балансиран и с добре подбрани парчета от албумите досега. Четири броя от предишния "Chaos Legions", които публиката знае и пее. На една вълна сме, когато идва "Under Black Flags We March", на която Alissa развява голямото черно знаме с логото на AE. Същият флаг се продава на богато заредения мърч щанд с европейски цени, на който мнозина празнят касичките. Следват "The Day You Died” и "Dead Eyes See No Future". Нали ви казвам - як сет.
"As The Pages Burn" е от новия проект, но тълпата не кротува. Не знам дали по време на "No Gods, No Masters" върви текст за караоке на екраните в клуба, както забелязвам, че се случва по-късно, но публиката се дере съвсем като да знае думите наизуст. Солата на Nick и Michael са времето, в което можем да отдъхнем, за да имаме сили за "We Will Rise" и за очаквания бис по-сетне, съставен от още 4 удара с кулминация "Nemesis".
Музикантите се скриват, а после излизат нахилени за общ поклон. Получават го и от нас за високия професионализъм и раздаването си на шоуто. Alissa спонтанно решава да качи 8-9- годишно хлапе на сцената и го издърпва горе, а след него и още едно. Мила картинка, здрависват се с всеки от музикантите поотделно, точно като големи хора. Интересна ситуация в контекста на последните случки в бандата – посланието дали е: път на новото поколение?
И ние - като самите музиканти, благодарим на Live & Loud за поканата.
Определено ще уважим и следващия концeрт, който организират, а именно - тази на Dordeduh, Vulture Industries и Blutmond в 8th Ball тази сряда.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари