В края на октомври 2007 г. изненадващо изчезна едно от най-емблематичните заглавия на българския медиен пазар – списание РИТЪМ. За съжаление, това се случи малко преди списанието да отбележи 20-годишното си съществуване.
Причините за това могат да бъдат формулирани доста лаконично, но за дългогодишните читатели на РИТЪМ такова обяснение не би било достатъчно. Това беше причината Avtora.com да потърси главния редактор на списанието Ивайло Кицов за повече подробности.
"MySound.bg" публикува пълния текст на интервюто на Елена Георгиева с любезното колегиално съдействие на Avtora.com, за което благодарим.
Здравей, Ивайло! Разкажи ни какво точно се случи с РИТЪМ след почти 20 години съществуване на българския пазар?
Ивайло Кицов: Парадоксално наистина – всичко това се случва точно в навечерието на 20-годишнината на РИТЪМ! Причините са комплексни, мислил съм ги много. Говоря без да хвърлям вина към когото и да било, въпреки че може би не трябва да е съвсем така. Но аз винаги съм бил лоялен към хората, за които съм работил и към каузата, която съм отстоявал.
От една страна, всички виждаме какво се случва с печатните издания на пазара. Виж как изглеждат последните броеве на “Q” и на “Empire”, които са първите печатни издания в музикалната и филмовата индустрия. Това са двете материи, които веднага можеш да дръпнеш от мрежата, когато пожелаеш. Последните броеве и на двете списания са двойно по-дебели, без реклами и очевидно колегите също преминават през труден етап. Големия брат “Q”, който тази година също навърши 20 години, също не изглежда в пикова форма. Това е само едната страна на нещата, разбира се.
Другата страна на нещата е свързана конкретно с продукцията в България. Хората се отучиха да четат като цяло - каквото и да било. Вече и в интернет не се чете по-задълбочено, целта е само да намериш конкретна информация. Срина се като цяло пазара за печатни издания. Все още вървят издания с мадами и коли – тях няма как да си ги свалиш от интернет в този вариант.
Трето, но не на последно място, причина за случилото се беше и недобрата рекламна политика на списание РИТЪМ. Имам предвид рекламна политика, свързана с мениджмънт и с осигуряване на реклами. Една печатна медия, специализирано месечно издание, се издържа основно от реклами. Просто не попаднахме на добри рекламодатели в последната една година. И когато сметките не излизат, няма смисъл да продължаваш.
Имаше и подмятания към екипа, по-скоро упреци, че мислим за чистата музика, а не за жълтата, клюкарската и забавната страна на шоубизнеса.
От къде идваха тези упреци? През годините аз останах с впечатлението, че някои от феновете спряха да четат РИТЪМ именно заради факта, че място в него намери Бритни Спиърс, например?
ИК: Значи, веднага казвам – дори и да сме „пожълтели” в някакъв период малко, то не е било просташко „пожълтяване”.
Така е, но хората като че ли очакваха съвсем друго от РИТЪМ – да си остане верен на истинската музика. И за това не мога да разбера упреците, за които говориш – че не сте „пожълтели”...
ИК: Истината е, че ние винаги сме държали една умерена линия. Писали сме за хора, които са достатъчно популярни, независимо от техните качества – без да прекаляваме с тях, разбира се. Ние отново пишехме за Бритни и за „Бритни-ела-ме-ритни”, само че намирахме един малко по-друг ъгъл. Но сега бяха подхвърлени идеи, че ако някога РИТЪМ тръгне отново в печатен вариант, то трябва да се преосмисли цялата му концепция. Подметна се дори и идеята, че трябва да излиза два пъти месечно, залагайки изцяло на тип клюкарско издание, каквото е "Хай клуб", каквото е "ОК", "Блясък". Нямам нищо против тези издания, но РИТЪМ е много далеч от тях като концепция. Което пък също предопредели съдбата на списанието и на екипа - тоест списанието се раздели с екипа и екипът се раздели със списанието.
Дълго време чаках някаква информация, за да мога да събера екипа и да му представя истинското състояние на списанието. И след като близо четири месеца аз самият не получих такава информация не ми остана нищо друго, освен да събера екипа и да погребем РИТЪМ в неговия печатен вариант. Казвам го абсолютно отговорно, защото липсата на информация цели четири месеца не беше добра новина. Чу се, че евентуално е възможно продаването на марката РИТЪМ на друга групировка, възможно е минаването му онлайн, но към датата на приятелската запивка, с която погребахме РИТЪМ, нямаше никакъв адекватен отговор на въпросите.
Истината е, че съдбата на РИТЪМ беше определена еднолично.
Не трябва да се извършват резки движения, но определено ще върнем РИТЪМ! Въпрос на време е!
Не мислиш ли, че РИТЪМ закъсня с онлайн изданието си? Имаше ли момент, в който ако това се беше случило навреме, съдбата на списанието щеше да е друга днес?
ИК: Ами, аз мога да ти кажа, че нашият сайт започна да се прави и беше в общи линии готов за старт още юни месец. Бяхме абсолютно готови с разработен сайт, очакващ само своето съдържание, което ние да излеем и да започнем да го развиваме. Сайтът беше готов, но просто не беше пуснат...
От кого?
ИК: Водеха се преговори между изпълнителния директор и екипа. Процесът беше доста дълъг. Този сайт, който съществуваше, не беше достатъчен и ние искахме да вкараме там ревюта, да вкараме целия си труд през годините. Разполагахме със 100 броя съдържание, което лесно можеше да бъде пуснато онлайн. Но отново нещата опряха до пари, до сметки... Явно обаче нищо не беше изчислено правилно, защото знаехме, че РИТЪМ има бюджет за цялата 2007 и началото на 2008 година. Започнахме да мислим за коледен брой, да уреждаме календар... Но каква я мислихме – каква стана!
А мислиш ли, че състоянието на шоубизнеса и на музикалната сцена в България в момента имат някаква вина за случилото се с РИТЪМ?
ИК: О, имат разбира се. Нещото, което не проумяха музикалните компании в България е, че ако ние не вървим ръка за ръка, то трудно може да ни има. Сега те всички плачат, че го няма "РИТЪМ, защото де факто загубиха трибуната си в този вариант. Не разбраха и че е достатъчно да се опитват да ни уреждат автентични интервюта, по възможност обаче не с осветителя на групата. Така също абсолютно задължително за нас беше да ни предоставят снимките, които са ни необходими. Но така и не успях да ги убедя, че ако те не помогнат, много трудно ще ни има. Ние бяхме единствената така скроена медия, със специализиран формат, която нямаше нито една реклама от страна на музикалните компании! А отстъпките за тях бяха невероятни, но не разбраха, че това за тях е имиджова подкрепа, а за нас – финансова.
От друга страна, аз зная, че те също се задъхват, поради пазара. Знам тяхната логика, знам защо Боно или Миг Джагър никога няма да говорят със списание РИТЪМ...
Защо?
ИК: По простата причина, че нещата се разглеждат от търговската им гледна точка – колко албума на U2 са продадени официално у нас в последните няколко години? Естествено, че не сме им приоритет, разбирам ги.
Ние поехме една тежка задача в името на каузата "музиката завинаги" – да не се обвързваме с някои от най-мащабните и мощни финансови групировки, защото тогава много трудно бихме могли да правим това, което искаме в името на истинската музика. Положихме твърде много усилия в последните шест месеца да създаваме едно модерно звучащо списание, в което всеки автор има своя стил, но всички те звучат еднакво като ритъм. Гадно ми е, че така се случи, но пък голяма част от духа на РИТЪМ сега минава онлайн в MySound.bg!
Ти си бил в РИТЪМ почти от самото му създаване, бил си част от всички етапи, през които РИТЪМ идеята е преминала – вестник, списания. Факт е също, че РИТЪМ беше една енциклопедия за всички, които го четяха. Много хора са се учили от написаното в него. Трудно ли ти е да приемеш неизбежния край сега?
ИК: РИТЪМ наистина е школа! Кой ли не е писал в списанието – Мартин Захариев, Александър Грънчаров, Ники Кънчев, Светослав Савов и кой ли още не - много читави хора с доказани критерии са се подвизавали там. Така че няма как да не ми е криво за екипа – той е дялкал с течение на толкова години. Читавите хора, които пишеха за музика - защото е изключително трудно да се пише за музика – бяха там!
Това, което винаги сме се опитвали да направим е да помогнем на хората да формират своя вкус. РИТЪМ е бил и трибуна на българския музикант, който дори и да не се е съгласявал с написаното, винаги е имал шанс да каже това. Много музиканти не са били доволни наистина, много хора са ни упреквали, че ние имаме свои любимци сред музикантите. Да, имаме свои любимци, категорично е така! РИТЪМ винаги е имал свои любимци! Но никога не сме взимали любовта от конкретен изпълнител, за да я пренасочим към друг. Тоест, не сме наливали от пусто в празно – всички за нас са били равни, но към едни сме имали предпочитания. Така е навсякъде. Например списание "Q" – те просто не обичат Deep Purple! Но когато стане въпрос за Led Zeppelin – те казват, че са горди, че са британци! Без да подценяват, дават предпочитанията си на някои групи. Старали сме се да бъдем максимално обективни и в ревютата си – нашата тежка артилерия, винаги сме се старали да отговаряме на въпроса "Защо?"!
Вярваш ли, че ще дойдат по-добри дни за РИТЪМ и че някога отново може да се върне на пазара?
ИК: Позволявам си сега да дам гласност – от мое име и от името на екипа – отговорът е категорично да! За издателите, които сега затвориха РИТЪМ не мога да говоря. Зная, че те ценят тази марка и има защо да я ценят, но не знам какви са техните планове. Обещаха ни да ни уведомят за намеренията си, но до този момент аз нямам отговор на въпросите.
Не трябва да се извършват резки движения, но определено ще върнем "Ритъм"! Въпрос на време е.
Преди време същото се случи и с "Егоист" – това е много странно явление. Емблематични заглавия от българския пазар, създадени с толкова желание, хъс, оригинална идея - са принудени да слязат от него, а в същото време списания по чужд лиценз като "Playboy", "Maxim", "Cosmopolitan" се ситуират успешно в България. Защо e така според теб?
ИК: Дори и на тези списания тиражите са паднали напоследък, но все пак ги има. Това е съдбата на една преса, която е наистина много тясно специализирана. Защото ние ако бяхме писали за всякаква музика – дори и чалга, тогава "Ритъм" нямаше да е този РИТЪМ. Всяко едно магазинно списание трябва да даде за всекиго по нещо – за това бяха и нашите 5-часови планьорки, след които се раждаха много идеи... И ако има много други издания, които си отидоха безславно, навеждайки се максимално – мога определено да кажа, че ние това не го направихме!
Вкусът ли се промени?
ИК: Вкусът се промени, да. Последната половин година съумявахме да бъдем адекватни на това. Дълги години на нас гледаха като на метъл списание – доста време ни отне да се отървем от тази нагласа. В РИТЪМ спокойно можеше да се пише както за Pantera, така и за Aphex Twin, както за Ейми Уайнхауз, така и за Джесика Симпсън.
Това, за което ме е яд сега е, че не пуснахме един прощален брой – не можеш просто така да изчезнеш от пазара. Бяхме подготвили невероятен двоен брой, който за съжаление не излезе и го отчитам като капитална грешка! Даже се чудя дали да не го пуснем в pdf формат. Но съм абсолютно спокоен за това, че последният брой който излезе на пазара беше абсолютно достоен брой!
Не съжалявам за нито един миг от живота си, който съм посветил на РИТЪМ. Започнах да пиша за музика още през 70-те и то просто защото тогава започнах да се интересувам от музика. После попаднах в 24 часа, после Чавдар Чендов ме изпрати при Милко Стоянов и така се завъртяха нещата. Винаги в РИТЪМ всичко се е случвало за идеята, за каузата и най-вече за музиката. В началото беше абсолютен рок енд рол купон! Групарите пиеха в съседната на редакцията стая, идваха с водката Духи – лека му пръст, Милена, Конкурент...кой ли не.
Спомням си манията със странните обяви, които читателите започнаха да пускат в един момент. Това си беше абсолютен седмичен чат. Като че ли РИТЪМ винаги успяваше да уцели точния пулс на читателите си!
ИК: РИТЪМ винаги е бил общност, споделяне на емоция.
Разкажи ни сега за MySound.bg – каква е идеята, какво ще се случва там? Можем ли да кажем, че MySound ще е една нова проекция на РИТЪМ?
ИК: Духът на хората е там, определено! Макар че не всички от екипа ни са забъркани в момента в MySound.bg. Но както Румен Янев (дългогодишен главен редактор на вестник "РИТЪМ каза – "Какво значи няма го РИТЪМ – ние сме РИТЪМ! Не знам кое е по-добре – да го няма списанието или да излиза в някакъв таблоиден вариант, който ще ме накара да се дистанцирам тотално от това, което съм правил за идеята цели 20 години. Не зная кое от двете е по-добре...
Но нещата с интернет са ясни – тук няма място за двоумение дали статията ти е прочетена от 3000 души или от три пъти по 3000 души, защото горе-долу трима души четат едно списание. В един сайт можеш да проследиш в реално време кой и по колко чете. Материята е доста различна. Една новина за списание се пише по един начин, за сайт се пише по съвсем друг начин. В новината за сайт няма смисъл от информация за изпълнителя, защото всеки който има нужда от нея – знае как да достигне сам до тази информация. Народът няма време, народът се е отучил да чете.
Ще има ли място в MySound,bg за типичните за РИТЪМ ревюта, статии, коментари?
ИК: Живот и здраве, ще има. Такава е идеята. Но бъдещето на медиите определено е в интернет.
Медиите в интернет, обаче, са принудени да възприемат своите читатели като потребители – няма я онази персонална връзка, каквато винаги е имало между читателите и РИТЪМ...
ИК: Така е – няма я фенщината. Но дори и в един форум има авторство. А когато създадеш една новина и тя е твоя, спокойно можеш да си сложиш името. Първо, защото авторът говори от свое име, а не от името на целия сайт. Има ниша за персонифицираната журналистика в интернет – макар и доста по-малка. Но това е важно, защото хората навсякъде четат една и съща информация – важно е да могат да правят правилното разграничение и авторството помага в това отношение.
Духът на РИТЪМ в момента е в MySound.
Какво мислиш за музикалната журналистика днес в България?
ИК: Вече няма такава, РИТЪМ си отиде! Затвориха буквара! Пазарът уби рибния буквар на музиката!
Е, в такъв случай, можем само да гадаем какво ще стане с музикалната журналистика у нас в бъдеще? Няма я приемствеността – това не те ли притеснява?
ИК: Така е, притесненията ти са абсолютно основателни! Аз съм си давал реална сметка и за това, както и за факта, че ние - медиите, сме виновни за много неща като например за така наречената чалга! В началото певиците регулярно посещаваха редакциите с по няколко бутилки уиски и при това го правеха редовно. Така, както трябва да сме отговорни за това, което се случи тогава, така ще сме виновни и за това, което ще се случи от тук нататък.
Това е много жалко, защото ако нямаш под ръка старите броеве на РИТЪМ трудно можеш да се научиш как наистина трябва да се напише едно ревю, една статия... Това никъде не се учи!
ИК: Така е. Всички, които са писали за РИТЪМ и за други издания, правеха много ясна разлика между двата типа писане. В останалите издания да пишеш за музика означава да си забавен. Там можеш да напишеш 5 изречения за даден албум, без дори да си го слушал. В РИТЪМ това не може да се случи – трябва да си слушал албума поне три пъти, да имаш много сериозна музикална подготовка и да не претупваш ревюто. Ако го претупаш веднъж и то мине по някакъв начин, после феновете ще те изядат с парцалите, защото РИТЪМ се чете от фенове. Нямаш право да се дъниш, когато пишеш за РИТЪМ.
Познавам много хора, които си купуваха дадени албуми, само защото са чели интересно ревю в РИТЪМ за тях. Такова доверие в музикална медия не съществува като че ли в момента?
ИК: Критерий бяхме и си оставаме критерий. Даже сега си спомням по времето на вестник РИТЪМ разпространители на касетките на Унисон от Бургас дълго ме издирваха, заради едно унищожително ревю, което бях написал за Саманта Фокс. То завършваше с нещо от рода на „За Бога, братя, не купувайте, ясно е с коя глава продуцентът й е наливал акъл” или нещо такова.
Дразни ли те неграмотността на журналистите днес? Някои от тях дори не си правят труда да проверят дадена информация, да не говорим пък за правописните грешки, които все по-рядко правят впечатление?
ИК: Дразни ме, разбира се. Вчера попаднах на един великолепно написан и забавен текст, обаче изключително неграмотен – без пълни членове, без пунктуация. А и за една медия е доста трудно да се намери читав редактор, който да успее да накара всички да пишат както трябва, навреме, обединени от определена идея и в същото време да погледне списанието в развитие. Трудно е, но...това е блусът!
Като спомена блус, не ти ли се иска да върнеш отново "Блус до дъно" в ефир?
ИК: Не знам, не съм мислил напоследък за това. Но беше тръпка, убийствена тръпка. Според мен радио журналистиката винаги е била моментна емоция. Но пък феновете и до ден днешен помнят предаването и пред тях съм персонално виновен за това, че образно казано, съм спрял кранчето на музиката. Сега се сещам, че имам и един друг грях - че не отидох веднъж да изпием по едно питие с феновете от Зона Б5 – те и до ден днешен сигурно пазят няколкото куфара касети със записи на предаването. Което наистина е впечатляващо – аз самия имам само едно записано предаване на „Блус до дъно”. Мъчно ми е за „Блус до дъно”, но по по-различен начин. Там нещата опряха до критерии и до морал.
В момента гледам напред и се радвам, че имам възможност да правя това, което искам в MySound.bg. И повтарям – завръщането на РИТЪМ е въпрос на време – просто всичко трябва да бъде изчислено максимално добре!
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева.
MySound.bg публикува пълния текст с любезното колегиално съдействие на Avtora.com.
Коментари