Веднъж си счупих зъб в микрофона. Нараних си гърба, падайки зад кулисите. В началото са ни хвърляли и човешки изпражнения, когато сме били на сцената. Преди време Брад (Делсън) мe нацепи с китарата си по главата, без да иска. Веднъж в Айова пък, в една задимена дупка - Хеъри Мери, без никаква вентилация, се задуших и... повърнах. Но задържах драйфа си и го преглътнах с халба вода, за да не изплескам публиката. Брад щеше да припадне при тази гледка и се излегна безжизнен на коленете си. Началото беше доста трудно.
Спомени на Майк Шинода (Линкин Парк)
Коментари