Славата е като да имаш малко бебе - наистина е страхотно и много красиво. Прави първите си крачки и ти си там и плачеш, то танцува и ти си там и отново плачеш... После обаче то се нааква, повръща навсякъде, после преминава през онези ужасни периоди, когато дърпа и събаря всички неща, изгаря се и така нататък, а на теб ти се ще да кажеш единствено: "То е страхотно, но може ли да ти го върна за малко, защото имам едни неща за вършене"?

Коментари