Black, Brown & Beige на Дюк Елингтън в Картини от една изложба

Албумът "Black, Brown & Beige" ("Черен, кафяв и бежов") (1943) на безсмъртния Дюк Елингтън (Duke Ellington) ще прозвучи в предаването "Картини от една изложба" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 26 октомври, след новините от 21.00 ч.

Още през 20-те години на миналия век Дюк Елингтън замисля да преодолее ограничението от 3-минутната продължителност на записите, наложено от формата на грамофонните плочи на 78 оборота/мин. Първото му произведение в тази насока е "Creole Rhapsody" ("Креолска рапсодия" от 1931), за да достигне своя връх с 45-минутната сюита "Black, Brown & Beige", припомня Сергей Шишов, традиционен водещ на предаването за концептуални албуми.

В архивите на джазмена в института Smithsonian в столицата Вашингтон е запазен текстът "Boola" ("Була") от 1938, в който се разказва историята на един африканец, пленен, качен на кораб за роби и докаран в Америка. Несгодите, утехата в Библията и освобождението са фрагменти от историята, замислена като либрето на опера, без някога да е реализирана. Този ръкопис обаче дава основата на редица други произведения на Дюк, най-вече при подготовката на темите за "Черен, кафяв и бежов".

Както пише Irving Townsend, продуцент на този албум, тук става реч за един от най-съществените елементи на живота на афроамериканците – обагрянето не защото се споменават три цвята на кожата, а се има предвид три различни начина на живот. "Дюк – твърди Townsend – винаги казва нещо ново със своята музика, дори в тази сюита, за нейното начало той ми каза следното: "Знаеш ли, когато Була е бил докаран на кораб в Америка, той си е мислел, че ще бъде изяден, а вместо това са го карали да работи". Ето защо първата част на сюитата звучи мощно и оптимистично” – завършва Townsend.
 
Първото действие от тази сюита - "Черен", е разделено на две части - "Work Song" ("Work Song" (или "Работна песен") и "Spiritual", две от основните форми на американската негърска музика, първата от които носи силното африканско влияние и влиза в темелите на блуса. Второто действие - "Кафяв", се състои от три части: "Влиянието на западните Индии", "Празненствата по повод освобождението от робството" и "Блус". В действието "Бежов" се пресъздава образа на афроамериканеца от 20-те години на миналия век до края на Втората Световна война.  

Премиерата на сюитата "Черен, кафяв и бежов" се състои на 23 януари 1943 по време на знаменитите концерти на Дюк Елингтън и неговия оркестър в залата Carnegie Hall само месец след началото на работа върху нея, или както казват очевидци, мастилото още не е било изсъхнало по нотните листа. Публиката посреща радушно експеримента на Дюк да твори в по-крупни форми, но той  се сблъсква с пренебрежителното отношение на част от специализираната музикална критика.

Независимо от това, джазменът продължава успешно да работи в тази насока, все повече се налага като един от най-надарените музиканти на своето време, особено в областта на оркестрацията наред с Charles Ives, дори го наричат "The Hot Bach" ("Горещият Бах").

След две междинни редакции, през 1958, той отново се връща към най-мащабното си произведение, което разделя на 6 по-малки части, елиминира съществени откъси, развива отделните теми, обогатява оркестрацията и кани певицата Mahalia Jackson заедно с цигуларя Ray Nance да изпълнят партиите на саксофониста Johnny Hodges.