Пловдив се превърна в столица на твърдата музика, а Marilyn Manson (Мерилин Менсън) поднесе спектакъл, който феновете чакаха 19 години.
Петъчната вечер на 24 юли се записва със златни букви в историята на българските рок фестивали. В рамките на седмото издание на Hills Of Rock край Гребната база в Пловдив легендарният шок рок ентъртейнър и актьор излиза хедлайн в първия ден.
Това беше историческо събитие за родните меломани - първото гостуване на харизматичния Брайън Уорнър (по паспорт) в България след емблематичния му концерт на стадион "Академик" в София през юли 2007-ма. През тази далечна вече година, единственият начин да го слушам беше през Winamp и YouTube. Никога не съм предполагала, че две десетилетия по-късно Торбалан от кошмарите ми ще се изправи в цял ръст пред мен.
След 19 години пауза и период на правни казуси и несправедливи обвинения, той отново стъпи на българска земя, за да демонстрира пълното си творческо и сценично завръщане.
Manson беше третият обявен хедлайнър на фестивала, редом с Godsmack и Electric Callboy .Но откриващата вечер носи неговото име. Преди него на сцената минават Sex Pistols с Франк Картър, Northlane и Last Train, а публиката се стопля постепенно: ризи с избелели лога, черен грим, хлапета, дошли за първи път, и ветерани, които помнят деветдесетте. Всички чакат едно и също.
Дискографията на Marilyn Manson е сред най-ексцентричните и концептуално завършени каталози в съвременната алтернативна музика. Формирана в началото на 90-те и дебютирала с "Portrait Of An American Family" (1994), групата се превърна в световен феномен с легендарната си трилогия — индъстриъл метъл шедьовъра "Antichrist Superstar" (1996), бляскавия глем рок експеримент "Mechanical Animals" (1998) и мрачния "Holy Wood" (2000). През следващите десетилетия Manson постоянно сменя сценичните си кожи, преминавайки през ваймарския кабаретен стил в "The Golden Age Of Grotesque" (2003), по-лични и готик откровенията "Eat Me, Drink Me" (2007) и" Born Villain" (2012), за да достигне до критически признатия си блус-рок период с "The Pale Emperor" (2015) и "We Are Chaos" (2020). С над дузина студийни албума и най-новия проект "One Assassination Under God", Manson продължава да затвърждава статута си на неизчерпаем музикален хамелеон, чийто почерк остава мигновено разпознаваем.
Стрелките на часовника наближават 22.45 часа. Светлините угасват и над Гребната база пада тишина и първите по-едри капки дъжд Атмосферата е натежала от хиляди затаени дъхове. После идва звукът: плътен, промишлен, разкъсващ. Manson излиза от мрака като видение: провокатор, икона, културен феномен, творчески хамелеон, който смесва високото изкуство, гротеската и необуздания хаос. Тълпата изревава, а сценичната му визия в близък план предизвиква едновременно ужас и любопитство.
Той идва в Пловдив с турнето One Assassination Under God. Обиколката го води през Виена, Будапеща и оттук нататък към Румъния. Премиерата на дванадесетия му студиен албум: "One Assassination Under God - Chapter 2" предстои през август. На сцената всяка песен звучи като манифест. Българската публика чу на живо най-новия му сингъл "Front Toward Enemy", както и парчето "Exit Wound".
Гласът му дращи и заповядва, фигурата му се гърчи в светлините, а между парчетата хвърля към множеството онзи поглед, който десетилетия наред кара едни да го обожават, а други да го проклинат. Някой пее всяка дума, друг просто стои със затворени очи. Пловдивската нощ поглъща рифовете и ги връща обратно като ехо от тепетата. Под благосклонния дъжд избухват огнени спомени от едни далечни купони в родния град с много тежко звучене.
Разбира се, еуфорията и бурните овации достигнаха своя връх, когато Manson заби вечните си алтернативни химни "The Beautiful People", "Disposable Teens" и "Sweet Dreams (Are Made Of This)". Макар че ми се раздвижи и последният прешлен на гърба, все си мислех, че предвид заявения факт колко ни обича още в началото на вечерта, за нас ще има втори бис. Уви! Нямаше! Както и последната песен от сетлиста, която също очаквах - "If I Was Your Vampire". Не чухме и последния му сингъл "Front Toward Enemy". Явно ще трябва да го извикаме за реванш с удължена програма.
Визуалната продукция, специфичното осветление, изпипаните сценични елементи и безпогрешният вокален контрол превърнаха шоуто в грандиозен финал на първата от трите фестивални вечери на Hills Of Rock 2026. Manson затвърди статута си на един от най-влиятелните и харизматични фронтмени в съвременния рок, а феновете напуснаха Гребната база с усещането за наистина исторически концерт.
Когато последният акорд се разбива в тъмнината, Мерилин Менсън изчезва така, както се появява — рязко, без излишни думи. Остават звънтящи уши, дрезгави гласове и усещането, че току-що си видял нещо, което няма да се повтори по същия начин.
Hills Of Rock 2026 тепърва започва, но първата му нощ вече е легенда.
Сетлист:
Nod If You Understand
Disposable Teens
Angel With The Scabbed Wings
Great Big White World
This Is The New Shit
Dried Up, Tied And Dead To The World
Exit Wound
The Nobodies
Diary of A Dope Fiend (Instrumental)
The Dope Show
Sweet Dreams (Are Made Of This) (Eurythmics cover)
mOBSCENE
The Beautiful People
Tourniquet
Personal Jesus (Depeche Mode cover)
Снимка: Fest Team
Коментари