През 1957 г. американският психолог Леон Фестингер публикува "Теория на когнитивния дисонанс" (Festinger, L. (1957). A Theory Оf Cognitive Dissonance. Stanford, CA: Stanford University Press.), която става една от най-влиятелните в областта на социалната психология.
Тя генерира редица по-късни научни разработки и изследвания, сред които може да се откроят трудовете на популярния у нас последовател на Фестингер - Елиът Арънсън, най-вече с книгата "Човекът – "социално животно" (Aronson, E. (1972). The Social Animal. New York: Worth/Freeman). Тези изследвания ни позволиха да разширим познанията си относно детерминантите на нагласите и вярванията, интернализацията (т.е. процесът на приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида) на ценностите, емоционалните състояния, противоречията между индивидите, подбора и преработката на информация и редица други психични процеси. Понятието когнитивен дисонанс, предложено от Л. Фестингер, всъщност обозначава психическия дискомфорт, дължащ се на факта, че субектът преживява тягостно едновременното наличие на две или повече противоречиви идеи и това го кара да променя представата си спрямо действителността. Една от базисните характеристики на теорията се съдържа в предпоставката, че поведението въздейства върху формирането на последващите вярвания и нагласи.
Именно теорията за когнитивния дисонанс вдъхновява авангардния ембиънт музикант Matthew Cooper, по-известен с артистичния псевдоним Eluvium, да пристъпи към подготовката на албума "False Readings On", или "Фалшиви представи".
"Когнитивният дисонанс беше основната ми концепция, когато започнах да работя върху албума, макар тогава да ми изглеждаше в доста неясна перспектива – заявява Eluvium – Става дума за проявите на когнитивен дисонанс в религията, политиката, дезинформацията, за всички тези неща: какво прави човека човек, в какво вярвате и дали тези вярвания наистина означават нещо, доколко това е важно за вас и какво ще стане, ако не е. С тези явления се сблъскваме всеки ден. Разликата между вярванията и действителността става по-размита от всякога и затова има достатъчно манипулации, за да се направи разграничението умишлено неясно.
Първоначално мислех в музиката да пресъздам онези неща, с които се сблъсквах в обществото, но ми се струва нелепо просто да посоча с пръст и да казвам "Виж какво става с теб!". За мен беше по-важно да доловя всички тези усещания, и да пренеса представата и всички мисли от тях върху себе си. Процесът изискваше голямо мисловно напрежение и в мен се породи силно вътрешно безпокойство и именно то намери място в музиката: моята битка с тези тревоги, какво точно искам да кажа на себе си и какъв баланс бих могъл да намеря между тях. Ето защо от гледна точка на структурата на композициите, в албума има постоянен тонален дисонанс, независимо дали става дума за статични или променливи компоненти, за стохастични модулно синтезирани тонове и други неща, които създават чувството за безпокойство. Но аз имах твърдото намерение да внеса определена чиста струя, някакво светло настроение, което би могло да засенчи тези дисонанси и да се справи с моите терзания, в крайна сметка албумът да звучи позитивно. За тази цел включих откъси с оперно пеене и подбрах специални хармонии с епично звучене. Исках да предложа на слушателите огледало, а не лупа, за да може да се потопят в рамките на едночасова медитация за самосъзнание, безпокойство и отделяне от себе си", завършва Eluvium.
"Фалшиви представи" (обложката на снимката) ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР, събота, 24 ноември, след новините в 21.00 ч.
Фалшивите представи на Eluvium в годините на фалшивите новини
3514
Коментари