Кой не знае Джо Кокър (Joe Cocker)?
Кой не е правил.... стриптийз в съпровод на неговата конячна бленда?
Поне половин България, ако не и повече, май!
Понякога е брутално странен музикалният вкус по родните ни земи. Специалисти от цялото земно кълбо не могат да се начудят и до днес как пък точно в България групи като Дийп Пърпъл (Deep Purple) и Юрая Хийп (Uriah Heep) например се превърнаха в легенди. За разлика от родните им дестинации.
Сигурно и Мадона се е почесвала през 1986 година защо цял свят върти шест нейни сингъла от албума "True Blue", а в България се слуша поголовно само "La Isla Bonita", предвидена за сингъл чак за година по-късно. (Е, има леко чака-рака в това поп-латино, признайте!) Просто у нас вирее някаква друга музикална "култура"!
И скоро пристигналият у нас мистър Джо Кокър се е чудил (гаранция) защо след близо половин век на сцена в нашата страна свързват името му само и единствено с едно парче, на което всичко живо се съблича до голо. "You Can Leave Your Hat On" ... и толкова! Направо тъжно! Една напращяла Ким Бейсинджър в "9 седмици и половина" се превръща в синоним на гигантско творчество на един уникален изпълнител.
Много ви моля, хора, събудете се!
Уудсток!?!?! Я да видим в "Гугъл"!
Три от най-важните дни в историята на музиката в средата на август 1969. И на крака ни идва, в края на месец май 2011. Жив и действащ участник в събитие-емблема на поколения. Това е сравнимо с оцелял от "Титаник", който плува с малък сал из Тихия океан и днес! (Другият оцелял май е само Карлос Сантана(Carlos Santana). Ролинг Стоунс (The Rolling Stones) са извън времето и пространството, нали!?
"You Can Leave Your Hat On" е просто една нелоша песен, стигнала едва до място N 60 в Германия и толкова! Останалото е роден сватбарски комерс, а този изпълнител, за когото става дума е ... Вселена!
Хайде обаче по ред!
За най-малките читатели: Джо Кокър е 67-годишен дядо от категорията "голям певец"! Точно 50 години пее предимно шлагери на други изпълнители, но го прави по такъв вълшебен начин, че най-често оригиналите стават клети сирачета. И не на последно място - този дядо печели награда "Грами" (Grammy) за дуета си с певицата Дженифър Уорънс към песента "Up Where We Belong" през 1983.
Големият Джо Кокър отново бе в България снощи. В кошмарната за озвучаване зала "Фестивална". Около 4 000 души се простиха с месечните си сметки за вода, ток и телефон, ама се размаха от удоволствие и чуха на живо нещо, което им се ще да не е за последен път.
Мога да изброя поне три дузини световни вокалисти с изтекъл гласов срок на годност, някъде след 40-а им година (Дейвид Ковърдейл, прости ми). Мистър Кокър обаче е ФЕНОМЕН! Той гони 70, а се дере като някакво вечно блус чудовище.
Седем-членен бенд от топкласа придружава Джо на турнето му Hard Knocks, като за трите мацки наоколо ми се ще да изкарам поне три страници възхвали на ента. И докато чернокожата му бас китаристка водеше епична, но неравна битка с омагьосания звук на "Фестивална", то двете фантастични бек вокалистки просто бяха над всички. Чудовищни бленди, все едно до стария Джо се бяха наредили Тина Търнър и Арета Франклин.
Подпиран от чак неприлично гласовитите си момичета, мистър Кокър се раздаде! Петнадесетината песни в сета (без бисовете) бяха подредени перфектно. Дето се вика - мислено, мислено и премислено.
Опознавателна първа част с хитро вмъкнато парче ("Unforgiven") от новия албум, заградено от вечни хитове със заглавия "When The Night Comes", "Summer In The City" и "The Simple Things".
Отчайващо мажещата акустика на "Фестивална" беше туширана едва към 8-а песен, когато Джо Кокър смъкна темпото, изпявайки смайващо легендарните "Up Where We Belong" и "You Are So Beautiful" (кавър на Били Престън - за сведение на посрещачите). Народът пощуря! Вдигна му се гребена... После градусът още се качи с последния голям хит на певеца от Шефийлд, адски добрата мелодия "Hard Knocks", дала име и на албума, и на турнето.
Оттук нататък - разбиване. Пет взривоопасни изпълнения, подредени майсторски в поредицата: "N’oubliez Jamaiz" (от неговото голямо завръщане - първокласният проект ""Across From Midnight "(1997), "Come Together" (кавър на Битълс (The Beatles), "You Can Leave Your Hat On" (кавър на Ранди Нюмън), "Unchain My Heart" (версия на Рей Чарлс) и "With A Little Help From My Friends" - познайте до два пъти на кои класици... На това изпълнение - щеш не щеш, за 7-8 минути ставаш хипи на 200 %. Духът на фестивала "Уудсток"...Нали се сещате?
За финал – двоен бис по системата "She Came In Through The Bathroom Window" (трети кавър на Битълс, за щастие) + "Cry Me A River" (Ела Фицджералд), а за най-последно - "Thankful".
Скромно, кротко и артистично Джо Кокър и хората му се поклониха преди да отпрашат за Белград, където ги чака истинска зала, наречена "Арена". Едно е сигурно обаче - около 4 000 българи бяха щастливи и доволни в събота вечер!
Благодаря, мистър Кокър...
И пак да дойдеш!
Снимки - в секцията "Галерии".
Коментари