Интересно нещо са жълтите павета.
Тръгваш по пътя, застлан с тях, уж за да стигнеш до Изумрудения град, а по някое време се озоваваш на пряката с "Раковска". Сребърните ти обувки свиват вляво и вече си пред Армията, където уж "дават театър", но този път дават музика, и то два пъти на вечер, цели две вечери миналия уикенд. Вълшебникът от Оз се играе от Теодосий Спасов, събрал приятели на сцената и приятели в залата за първото (надяваме се – първо от многото) издания на фестивала "Жълтите павета".
Ще прескоча актьора Христо Гърбов, влязъл не особено умело в ролята на конферансие, защото от всички присъстващи само на него не му беше мястото там. Публиката на такива събития, по-удачно е да се нарекат "срещи", е традиционно публика от сой, която дава, но и изисква. Нея не можеш да заблудиш или излъжеш. А за музикантите няма да се разпростирам изобщо в утвърждаване колко са добри. Това се разбира от само себе си.
По жълтите павета първи преминаха сърбите от Васил Хаджиманов бенд, които не са непознати на българската публика след срещите на Пловдивските джаз вечери и в Sofia Live Club преди няколко години. Балканската фолклорна нишка, пъстрата основа на този фестивал, виртуозите преплетоха с много джаз и фънк, емоция и спонтанност, красота и усмивка, финес и енергия. В авторската музика на Васил Хаджиманов може да подочуете влиянието на Джо Завинул, но най-ясно доловим е собственият му артистичен почерк. А когато цялата група е на сцената, удоволствието от музиката е дори още по-голямо. Толкова енергия, че сякаш се лееха невидими водопади от искри. Толкова музика, че можеш да си отрежеш парченце и да си го запазиш, живо и искрящо, дълго за спомен.
След сръбската формация дойде ред на Костас Теодору и неговия предимно гръцки бенд. Обратно на часовниковата стрелка се движеше посоката тази вечер – от запад на юг – де да можеше и времето да следва този ход. Костас, също добър познайник на родната публика още от първия състов на супергрупата Балкански коне, представи проекта си "Изгубена антропология". Вълшебна е тази изгубена антропология, пространство на преплетени корени и високи небеса, изрисувани от пръснали се като волни птици мелодии.
Крехка, дребна и цялата в черно излезе за началото на втората вечер Теодора Енаке-Айша, певицата от Румъния, придружена от италианеца Даниеле ди Бонавентура с бандонеон и ливанеца Гасан Буз (перкусии). Като излязла от някоя древна песен или стара легенда, започна да смесва стилове и традиции с магическия поток на гласа си, кацнала като птиче на високия си стол. От Чък Кърия през Бела Барток до народна румънска песен историите на Теодора бяха едновременно познати и непознати, странни и привлекателни, като спомен за отдавна забравена приказка. "Моят български брат" нарече тя Теодосий и го покани за секващо дъха съвместно изпълнение.
За финал на фестивала Теодосий Спасов и Хемус Колектив свириха пред съвсем пълна зала. Проектът, представен пред българска публика точно преди две години, изглежда има много почитатели, които с удоволствие се потопиха в прекрасни композиции като "Groznjan Blue" на Bojan Z, "5 Steps 4 Us 2..." на атрактивния барабанист Костас Анастасиадис, ювелирната "Четири котки и една луна". Теодосий дори пя в авторската си композиция по творбата на Пейо Яворов "Сън сънувах" и спечели бурното одобрение на публиката.
С джем сешън в клуб "Максим" завърши първото издание на този фестивал, тръгнал от жълтите павета на обложката на албума на Хемус Колектив и превърнал се в истинско "Бягство от действителността". Трудно се правят такива събития по време на криза, както отбеляза самият Теодосий, но гладът за тях е налице и е прекрасно, че ги има. От приятели за приятели.
За все повече и повече приятели – и все повече такива срещи по пътя с жълтите павета към Изумрудения град на музиката.
Снимки на Петя Митрева - в секцията "Галерия".
Коментари