Зала 1 на НДК бе потопена в кубинска атмосфера за пореден път малко след 20 ч. снощи.
Още с първите ритми българската публика се пренесе назад във времето и почти успя да се докосне до истинския Social Club в Хавана от преди 70 години. ...или поне до Buena Vista от средата на 90-е.
Въпреки преобладаващия млад състав на оркестъра, все още може да се видят знаменитите Гуахиро Мирабал (тромпет), Барбарито Торес (лютня) и Хесус "Агуахе" Херамос (тромбон). За съжаление родните ценители на екзотичния саунд не можаха да аплодират един от виртуозните китаристи на проекта - Мануел Галбан, който също бе част от европейското турне на групата, но почина от сърдечен удар по-рано този месец.
Силно впечатление направи младият вокалист Карлос Калунга. Самоукият певец се присъединява към групата през 2004 като беквокалист на Ибрахим Ферер. След смъртта му през 2005, той заема неуверено неговото място, притеснен, че не познава традиционната кубинска музика, толкова добре, колкото останалите музиканти. Въпреки нелеката задача да заеме мястото на една легенда, Карлос доказа, че може да продължи кубинската традиция и че мястото му е именно там - в Буена Виста. На сцената младият вокалист даде всичко от себе си, като изпълваше добре познатите мелодии, a и по-новите, със собствен стил и чуство. Публиката слушаше парчетата "El Rincon Caliente", "De Camino a La Vereda" и "Toma Сhocolate" без да отвръща подобаващо на доброто изпълнение на оркестъра, като може би причината с криеше в това, че всички очакваха звездата не вечерта.
За тяхна изненада обаче Омара Портундо (Omara Portuondo) излезе едва към средата на концерта и изпя 4 песни. Но бяха достатъчни, за да изпълнят сърцата на присъстващите в залата.
Примата излезе към 19. 15 ч. Изключително крехката 80-годишна вокалистка се появи с цветя в косите и дари феновете с двуминутен поглед, изпълнен с любов, като от своя страна публиката се отблагодари с ръкопляскания, достойни само за истинска звезда. Омара изпя три от най-известните си парчета - "No Me Liores Mas”, "Veinte agnos", чийто оригинал е дует с Компай Сегундо, и "Quizas Quizas". Малко, но достатъчно, цялата публика да стане на крака и да започне да танцува.
Известната като кубинската Едит Пиаф изпълнителка завърши представянето си със специален поздрав към българската публика, като изпя на български "Моя страна, моя България".
След това напусна сцената, а оркестърът подхвана вече загрялите фенове с хитовете "Chan Chan" и "El Cuarto de Tula". По време на последната песен Омара отново се появи в светлините на прожекторите, за да се сбогува с публиката, която от своя страна подари на оркестъра кубинското знаме. Финален акорд, но цялата зала продължаваше да ръкопляска - искаше още. Извика на бис кубинските си фаворити, които подариха на присъстващите още два хита – невероятно нежното "Dos Gardenias" (в оригинала на Ибрахим Ферер), бе изпълнено в дует от младия Карлос и неповторимата Портуондо. Финалните реплики на песента бяха завършени от самата Йорданка Христова, която беше сред най-активните фенове на групата точно до сцената. Черешката на вечерта беше изпълнението на "Candela", oтново от класическия албум "Buena Vista Social Club".
Въпреки успеха на концерта, организиран от Loud Concerts, запознатите с творчеството на култовите Buena Vista и присъствали на концертите на Ибрахим Ферер през 2004 и на Омара Портундо през 2005 у в България бяха обзети от лека носталгия. Духът на традиционната кубинска музика се е запазил единствено в малцината останали членове на оригиналния бенд.
Усещаше се отсъствието на ключовите Компай Сегундо, Ибрахим Ферер, Орландо Лопес, Мануел Галбан... И въпреки че не изнесе цял концерт, Омара успя за миг да върне на сцената всички тях.
А нас - да направи част от далечна Куба.
Коментари