Прем Джошуа – разказвачът на приказки в София

Имало едно време някога отдавна, много отдавна, преди около 600 години, в едно далечно място на име Раджастан една принцеса.

Казвала се Мира. Тя била истинска принцеса – имала си принц, замък и всичко друго, което се полага на една принцеса.

Обаче един ден принцесата, която пишела стихове, се замислила. Решила, че в живота трябва да има и нещо повече, по-различно от това просто да бъдеш богат... и тъп. Тя не искала да върви по утъпкания път на живота си и решила да потърси другото.

Излязла от замъка си, тръгнала по улиците на града и започнала да пее и танцува - така както си върви. Представяте ли си по улиците на София да излезе някой и да си пее и танцува сам? Хората започнали да я наричат луда. Тогава принцът решил да я отрови. Но принцесата вече била толкова просветлена от музиката и танците, че отровата й подействала като нектар...

„Сега ще ви изпълним една песен от най-новия ни албум, чийто текст е написан от тази принцеса преди 600 години”, завършва приказката Прем Джошуа (Prem Joshua) и секунди след това музиката потича от вълшебния му ситар. Сряда вечер е в центъра на дъждовна в края на октомври София, но събралите се в Sofia Live Club зрители се чувстват като в една от 1001-а нощи на Шехеразада.

България вече сигурно е станала една доста нормална държава, казвам си. Въпреки смразяващия дъжд, на входа  има опашка. Пускат след прецизна проверка за оръжие. А вътре вече не се пуши, предупреждават пушачи. И макар да съм дошъл само минути след обявения начален час на събитието, вътре няма нито едно свободно място, напротив – хора са изпонасядали на пода и навсякъде другаде, където заварят.

Това сигурно не би било изненадващо, ако Прем Джошуа не идваше вече за 3-и път у нас. Или ако същата вечер в зала 1 (над главите ни в същото НДК) нямаше друг концерт: на вероятно най-великия жив музикант в историята на джаза – Хърби Хенкок (Herbie Hancock). Или ако все същата вечер на други места в града нямаше още и концерти на У.А.С.П. (W.A.S.P.) (за 5-и път в България), на Пъблик Енъми (Public Emeny), на шеметния Кепа Хункера...

Накрая, при цялото уникално разнообразие от световни звезди в различни жанрове, една колежка въпреки това избра да гледа същата вечер Сърмата Хари и две други родни ъндърграунд банди в столичен клуб за жива музика. България наистана е станала вече в много отношения нормална държава...

Според мен повечето присъстващи за първи път идваха на Прем Джошуа – вероятно много от феновете му не са искали да изпуснат Хърби Хенкок, който надали ще ни навести повторно някой ден. Германецът с мистичното име нямаше как да знае това и бе решил да ни изненада с напълно подновена програма, базирана върху съвсем новичкия му албум „Luminous Secrets” („Излезе само преди седмица, това е едва вторият концерт, в който го носим с нас и можете да си го купите”).

Прем и интернационалната му група излизат без никакви специални екстри в 10 и половина и започват спокойно и полека сета си. Първите 30 минути е само музиката, после корифеят на индийската мелодия и модерния фюжън казва добър вечер. И... започва да разказва приказки между парчетата, докато настройва екзотичния си инструмент. Почти като 1001 нощ, но с музика на живо.

После става съвсем като в приказка, когато на сцената излизат още Стоян Янкулов и певицата Велина Хаджиева. Тъпанът на Стунджи се включва влудяващо точно в музиката на бенда – и в неравноделните тактове, и в начупените ритми на ню джаза, които явно преобладават в новия албум. Въздействието на български фолклорни елементи в комбинация с индийски мелодии и модерен бийт е направо хипнотично, очароващо.

За новия албум: съдейки по чутото, освен преобладаващите ню джаз ритми, Прем е задълбал в текстове на древни поети и е увеличил присъствието на скат елементи в някаква сдържана вокална полифония  - малко като бийтбоксинг, но изпълнен от няколко човека. Нищо прекалено, нищо в повече – даже се чува известен минимализъм, ако е уместно да се употреби такава дума за парчета с обичаен тайминг между 6 и 10 минути.

Принципно с всяка следваща песен Прем Джошуа вдига по малко градуса на настроението. Кулминацията настъпва, когато той кани на сцената и другите двама БГ фолк музиканти, с които свири на предните си гостувания у нас. Гайда, тъпан, кавал, български женски фолклорен вокал и Прем Джошуа. Плюс тримата страхотни колеги от бенда му – усещането е много космополитно.

„Впрочем, идеята за тази песен се роди миналата година ето тук, в този клуб, после я занесохме в Мароко, оттам в Индия, а сега ще я чуете пак тук, но изпълнена по един много български начин”, вметва небрежно по някое време Великият, както го наричат на някои други места по света.

Той пее, свири на ситар, флейта, саксофон и зурна и дори дирижира двойно увеличения си с гостите бенд, което никак не е лесно. И въпреки очакванията на публиката, че ще завърши с традиционната закриваща транс оргия „Shiva Moon”, на финала Прем вади чисто новата “Chandra The Moon”. Не е същото, но става – по ъглите девойките вече от цял час поне танцуват.

„Е, а сега вече направо си просите неприятности”, заявява загрижено музикантът, когато публиката го извиква на бис. „В този състав, в който ни виждате сега, за първи път се събрахме днес и не знам как ще се получи, но щом държите, ще опитаме. Нали знаете какво е това реге – традиционна българска народна музика. Или поне сега ще звучи като такава”. И забиват гигаверсия на “Sharanay” – с всичкия му дъб, сола, гайда, кавал, тъпан, вокал на български и на хинди.

...

"Имало някога – преди 700 години - един велик човек и философ. Който живял в една област, която днес е на територията на Пакистан. Той бил уникален човек – за него нямало значение дали си българин, англичанин, пакистанец или някакъв друг. Нямало значение дали си мъж или жена, беден или богат. Той приемал всички като равни нему".

 "И успял да впечатли хората около себе си дотам, че те започнали да следват неговия пример и да се радват на удоволствията от живота. През всичките тези векове в тази иначе размирна област никога не са водени войни, никога не е имало въстания". (Тук Прем Джошуа млъква за момент.)

"Напоследък в Пакистан валя много и имаше много тежки наводнения. И в момента тази област вече не съществува, цялата е под водата. А сега ще ви изпея една песен, посветена на този велик човек".

... когато излизам навън след концерта, дъждът, който се точи вече трети ден, най-после е спрял.