Този уикенд пролетта най-сетне дойде, при това с обилни и най-разнообразни концерти: от Кис до Кайли и от Алборан до Артери.
За публиката на Роберто Фонсека, който представи вчера в зала „България” авторския си дебют "Zamazu", май дойде направо лятото – знойно, горещо и страстно. По кубински.
Заради технически неуредици концертът започна половин час по-късно, но още от встъпителните акорди в пълната до тавана зала не остана недоволен, невъзнаграден, недолюбен слушател.
Робертито, както галено го наричаше Ибрахим Ферер, върна стократно очакванията за високоволтова пачанга и сладост. А също за афро-кубински джаз висша проба. За карибски тътен и ориенталска образност.
Освен фантастичен пианист с много чувствен, мъжкарски подход към пианото, Фонсека е невероятен артист, шоумен и гъзар. Вече ви разказахме за перкусивния му подход към клавишите, който кара кръвта да кипва, можем да добавим само, че Фонсека фантастично сплита музикалното наследство на Острова на свободата с американски джаз бекграунд. Прави го с елегантността на сит тигър и гангстерска усмивка, белееща под козирката на неизменната шапка.
Фонсека умее да изчаква, да сгъстява напрежението до последно и да удря акордите в най-последната възможна секунда. Иска ти се да танцуваш, да обичаш ближния и да благославяш загадъчните богове, създали такъв великолепен музикант.
Няма как да не споменем съучастниците - Омар Гонсалес - контрабас, Рамсес Родригес – ударни, Емилио дел Монте Мата – дарбука и Хавиер Салба – саксофон, кларинет и флейта. Всички те заедно и поотделно заслужават най-горещи адмирации, но мен лично Салба ме ококори. Страхотно потентен саксофонист с изумителна фраза и Уейн Шортърска бленда. Изтънчен музикант, скромен и прибран като излъчване в контрапункт на мощния сексапил на Фонсека.
Ако за второто гостуване на пианиста в България беше необходимо уточнението, че той е човекът, наследил Рубен Гонсалес в Буена Виста, следващият път Фонсека ще дойде като Фонсека, а ние ще го посрещнем с ликуване.
Пътят му ясно показва, че в новото поколение на кубинската музика има много хляб. И живот, и пулсация, и чиста радост.
Коментари