1959 г. е белязана с върхови заглавия на албуми, останали паметни в историята на джаза и трасирали развитието му години напред: "Kind Оf Blue" на Miles Davis – квинтесенцията на джаза, "Giant Steps" на John Coltrane – повратна точка в историята на джаза, "Take Five" от албума "Time Out" на Dave Brubeck – една от най-популярните мелодии в джаза, "The Shape Оf Jazz Тo Come" на Ornette Coleman – най-същественият фрий джаз албум, и сред тях "Mingus Ah Um" на Charles Mingus – любимото заглавие на милиони почитатели.
Албумът "Mingus Ah Um" с право заема това почетно място и индикира пълния разцвет на развитието на Mingus като композитор и контрабасист. След дълги чиракуващи години той успява да намери реномирана звукозаписна компания, защото винаги се тревожи за парите и така намира сигурност. Отделно от това живее в страна, която в онези години го смята в най-добрия пример за второразреден гражданин. Беден през повечето време, дебеланко, любител на пури, темпераментен, несигурен, женомразец, Charles Mingus - въпреки че редовно е включван в списъците с най-добрите джаз музиканти и се говори за него като за един най-изтъкнатите контрабасисти и лидери на състави в джаза за всички времена, най-добрите му албуми нямат аналог и затова не са толкова популярни.
Тук изиграва роля и влиянието на класическата музика: Mingus съчетава похватите на Игор Стравински и Arnold Schoenberg с тези на джазмените Duke Ellington, Charlie Parker и съвременниците му Thelonious Monk и Dizzy Gillespie. В един момент той започва да сглобява парчетата от пъзела с постиженията си и след дълго време на подготовка, идва удивителният изблик, с който е създаден този албум. Неговото заглавие е неточна алюзия с въображаемо латинско склонение. Обичайно за учениците, изучаващи латински език, е да запомнят латинските прилагателни, като първо произнасят именителния падеж от мъжки род (обикновено завършващ на "-us"), след това именителния падеж от женски род ("-а") и накрая именителния падеж от среден род единствено число ("-um") – което предполага трансформация на името му като Mingus, Minga, Mingum.
Синът на афроамериканец с шведски примеси и майка с английски, китайски и южноамерикански корени, която позволява да се слуша само църковна музика у дома, прегръща блуса и госпъла по сложния начин, по който човек прегръща най-добър приятел, или родния си град – предпазливо, с обречена и дълбоко скътана любов.
В "Mingus Ah Um" Charlie дава израз на своята почит към предците си и музикалните си предшественици. Откриваме тази почит към евангелисткото пеене и проповедите от неговото детство, към блуса и стила буги, към пионера на джаза и пианиста Jelly Roll Morton, към великия Duke Ellington и знаковите саксофонисти Lester Young и Sonny Rollins, и т.н. Charlie Mingus се изявява и като непримирим борец за гражданските права на афроамериканците, в една от пиесите на албума откриваме губернатора на щата Арканзас Orval E. Faubus, известен със своята позиция през 1957 г. срещу интегрирането на училищата в Литъл Рок, която принуждава президента Dwight "Ike" Eisenhower да изпрати Националната гвардия да предотврати размириците. Записите на албума траят само два дни през май 1959 г. с участието на саксофонистите John Handy, Shafi Hadi и Booker Ervin; тромбонистите Willie Dennis и Jimmy Knepper; пианиста Horace Parlan и барабаниста Dannie Ruchmond.
След издаването си "Mingus Ah Um" получава най-високи оценки от меродавни издания като DownBeat, Rolling Stone, All Music, а през 2013 г. е въведен в Залата на славата на "Грами" и е включен в Националния регистър на звукозаписите към Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Сергей Шишов ще представи този албум ще чуем в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" в събота, 25 март, след новините от 21.00 ч.
Коментари