Легендата в джаза, саксофонистът John Coltrane, носител на наградата "Грами", постоянно се развива и сякаш живее в звукозаписното студио, особено през върховата си 1964 година.
Едно от най-интригуващите явления в музиката на миналия век – Coltrane, въпреки сравнително краткия си творчески път (отива си на 40 г.), създава толкова дълбоки по съдържание и форма произведения, че дори в наши дни, 56 години след неговата смърт, те не губят своята актуалност. Неговото новаторство, неспирният му творчески дух и почти религиозната преданост на музиката са вдъхновяващ пример за мнозина последователи. Той многократно е определян от критиката за джазмен на годината, за най-добър тенор саксофонист, но не това в крайна сметка определя значението му, а величието на музикалните му идеи.
Така се превръща в един от най-влиятелните джаз музиканти, свирили някога, и днес дори е по-актуален, отколкото през живота си. Първоначално е привлечен от популярните джаз формати би-боп и хард-боп, преди в крайна сметка да стане една от водещите сили зад фрий джаза, или свободния джаз. Неговите албуми "A Love Supreme", "My Favourite Things", "Giant Steps" и "Crescent" влизат в съкровищницата на музиката с планетарно значение.
Единственото предвидимо нещо за Coltrane е непрестанният му стремеж за промяна. Както сам твърди, той постоянно е в търсене, но: "Не зная какво точно търся. Нещо, което не е било свирено преди, не знам какво е. Само зная, че ще имам това усещане, когато го доловя". Албумът "Crescent", или "Нарастване", от лятото на 1964 година, е епичен албум, показващ медитативната страна на Coltrane, която ще послужи като великолепна прелюдия към безсмъртната му творба "A Love Supreme" от края на същата година.
Във всичко, което прави, Coltrane се изявява като лиричен музикант. Друг гений в джаза, фрий джаз мултиинструменталистът Ornette Coleman, заявява: "Той е най-лиричният музикант, когото познавам". И това е овладян лиризъм, който пронизва целия албум "Crescent".
Тук откриваме обобщение на времето, изследване отвътре на определени музикални образи, които Coltrane търси в този конкретен период. С него доказва величието си като композитор и потвърждава факта, че присъщият му лиризъм, когато обобщава настроението си, е директен и далеч от симулация, може би най-доброто от лиричната линия в джаза въобще. Той е откровен музикант, който не се страхува да покаже чувствата си и в този албум. Понякога те силово ни водят напред с духовен копнеж и порив за търсене, в други моменти са по-меки, но не по-малко отворени и проникващи.
Всъщност, "Нарастване" е концептуално изграден албум, интегрирано цяло, а не просто колекция от пиеси, създаден сякаш под влиянието на мощно песнопение, с което се потвърждава защо знаем Coltrane като дълбоко духовен човек. Неговият най-добър квартет с пианиста McCoy Tyner, Jimmy Garrison на контрабаса и Elvin Jones на барабаните подкрепя малко по-нежната страна на Coltrane с този албум и макар да не е напълно в баладичен стил, фокусът и достъпният тон правят чудеса за всеки, който желае да седне и да остави тази музика да го извиси. Особено интересен е дуетът на саксофона с барабаните в края на албума, който Coltrane развива по-нататък като подход в следващите си изяви.
Сергей Шишов ще представи "Crescent" в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 9 декември, след новините от 22.00 ч.
Коментари