Аз съм геймър, защото си избрах да има не един живот, а много!
Това е мотото на моя 14 март. Ден, който не обещаваше нищо по-интересно от обичайното, докато не дойде вечерта. На "Аксаков" 1, малко преди 19.00 ч., се е събрала група младежи, които баба ми би определила като странни. Минаващите по улицата ще се почудят какво точно ще правят именно тези подрастващи в залата за симфонични концерти – "България". Имаме среща с бодрата смяна, много от която са мои познати, бивши съученици или колеги - да отпразнуваме деня, в който музиката от любимите ни видеоигри ще звучи не в компютърен клуб или през слушалките. Предстои да чуем съвсем скоро - с широко отворени уши в истинска концертна зала.
Феновете на фантастиката - особено пък на поредиците "Властелинът на пръстените", "Хари Потър" и "Междузвездни войни", знаят какво е усещането да гледаш филм на запис и да слушаш музика на живо. През последните 3-4 години, това се превърна в нова страст за повече меломани и последователи на Толкин и Роулингс. Време беше подобно нещо да се случи и за геймърите - онези момичета и момчета, които прекарват часове в непознати светове, спасяват вселени и се прераждат от герои в герои. Музиката в тези игри е това, което те въвлича с пълна сила в тях, превръща ги в истински истории от обикновени рисунки, ходещи по екрана. Ако не сте играли никога видео или компютърни игри на тихо, моля, пробвайте! Споделете след това какво би бил синият екран без звук?
В тазвечершната програма на The World Оf Video Game Music се предвижда среща с героите от класиките "Starcraft", "Diablo", "World Оf Warcraft", връщане назад във времето към "Супер Марио" и вълшебните му гъби, до нови и непознати за нашите земи игри. Макар геймърското общество да изглежда като пасмина младежи, отиващи на концерт на Metallica, истината е, че залата се пълни цялата, при това няколко минути преди началото. Симфоничният оркестър на Класик FM радио бива посрещнат с аплодисменти, както и двамата диригенти Ейми Андерсън и Нийл Акрий. Голямата изненада на вечерта са композиторите: Пенка Кунева, Борислав Славов, Елица Александрова и Георги Стрезов. И, да, те са отговорни за създаването на музиката, която ще чуем тази вечер. Всички аранжименти са подготвени специално за концерта и се изпълняват предпремиерно (йей! и ние сме първи)!
Проявата е част от цикъла "Музиката на Америка", организиран с подкрепата на фондация "Америка за България". "The World Оf Video Game Music" е уникално събитие, защото, докато слушаш музиката, тя е илюстрирана с прожекция на образи от игрите на голям екран. Основният диригент Ейми Андерсън от САЩ е известна с работата си като музикален директор на концертната продукция "Legend Оf Zelda: Symphony Оf Тhe Goddesses". Гостувала е на редица елитни оркестри в цяла Европа, Канада, САЩ и Мексико. На живо в залата е и Нийл Акрий, допринесъл за партитурите на "World Оf Warcraft", "Diablo" III и редица други хитови заглавия. Той дирижира само своите произведения, а почти в края на програмата ни зарадва с първото, премиерно и единствено изпълнение на "Battle For Azeroth" от играта "World Оf Warcraft: Battle For Azeroth".
Специално за събитието от Лос Анджелис e дошла и Пенка Кунева. Дамата има много успешна кариера на композитор и оркестратор в Холивуд, музикален автор на играта Prince Оf Persia, също беше включена в програмата с две изпълнения: "Razia, Тhe Ancient Queen" и "Palace Battle". Още един български акцент в концерта e музиката от "Divinity: Original Sin" 2, отличена с няколко престижни награди за 2017 г., сред които Game Оf the Year от британското списание PC Gamer. Създателят на музиката Борислав Славов е в авторския екип и на игрите "Crysis" 2 и "Crysis" 3, и е работил в сътрудничество с Ханс Цимер, Лорн Балф и др.
След два магически часа в света на музиката и игрите, си давам сметка, че основните имена, които стоят зад музиката тази вечер, са именно на българи. И ти става още по-мило, когато разбереш, че и целият свят знае творбите им. Оценяваш музиката не просто като част от забавлението, а като основа на емоциите, които изпитваш, дори когато не си в собствената си реалност. И най-важното: разбираш, че светът по никакъв начин не може и не бива да същестува без музика, защото няма да има от какво да настръхваш, когато побеждаваш или когато поемаш марш с орките и елфите.
Поклон пред тези хора, заради които още искам да играя в "онази" реалност. Не просто защото имат добра графика и история, а тъй като ме карат да изпитвам емоции.
Дори когато не съм на това място физически.
Снимка: Иво Стоянов
Коментари