Сиатълската банда Rivetskull с Yngwie Malmsteen в София
Marko Hietala се завръща в България с Roses From The Deep Tour за два концерта. Специален гост - Тома
Иво Димчев – в официалната шоукейс програма на WOMEX 2026, тръгва на национално турне
Исторически емоции отбелязаха 15 години музика, култура и общност на A to JazZ
Миро, Роби, Керана, Дичо и Васил Найденов поставят начало на най-новата музикална традиция на Южното Черноморие: Meet Me At The Beach
Periphery и Within Destruction със съвместен концерт във Vidas Art Arena
Max Cavalera със специално видеообръщение преди концерта в София, нашите This Burning Day ще открият за гостите
Bad Religion опитват българско кисело мляко на Midalidare Rock In The Wine Valley 2026
Phantom и Poison The Preacher: латиноамериканска кросоувър и спийд/траш метъл инвазия в София
Родната супергрупа Midnight Breed ще подгрее за американските пауър-прог легенди Crimson Glory
Linkin Park:  Най-трудното е да започнеш отначало
Електронният артист Eyal Talmor на живо във Варна

Annihilator на Loud Festival


Annihilator на Loud Festival

4229

Анайълейтър (Annihilator) са ми слабост.

Защото съм ги прослушал на 13, защото Джеф Уотърс (Jeff Waters) е страхотен китарист и защото изобщо музикантският траш е едно много добро направление на твърдата музика. Вярно, в един момент поредните им албуми взеха да стават леко невзрачни, не на последно място поради особените възгледи на Джеф за отборното начало. (Анекдот: Дейв Мъстейн канил на два пъти Джеф за китарист в Megadeth. Втория път отговорът бил: "Абе, Дейв, представи си само ние двамата в една група!") Но въпреки това най-успешната канадска метъл банда си остава много сериозно присъствие в жанра и заема почетно място сред личните ми фаворити.

Annihilator отдавна не са точно пълнокръвна група, защото единственият друг официален член, освен Джеф, е певецът и китарист Дейв Падън (Dave Padden). Редом с тях снощи пред публиката на все по-разкаляния терен, предразполагащ към мазно пого, излязоха басистът Ал Кампудзано (Al Campuzano) и барабанистът Фло Муние (Flo Mounier). Изправени за втори път пред българска публика, Джеф и хората му откриха с "Ambush" (2010) и представиха още няколко парчета от по-близките години, но като цяло очаквано заложиха на славни стари парчета. Падината под Терминал 2 бе огласена от здравите изпълнения на "Phantasmagoria", "W.T.Y.D.", "Stonewall", "Set Тhe World Оn Fire", "The Fun Palace", "Alison Hell". Впрочем, последните две по мое мнение са сред най-големите парчета в хеви метъла изобщо. Изсвириха ги такива, каквито си ги знаем от албумите, защото тези мощни и изобретателни песни не се нуждаят от някакви разкрасявания. За резките смени на ритъма, мелодичните пасажи и нестандартните сола на Джеф Уотърс ми се струва излишно да обяснявам.

Длъжен съм да призная две неща. Първо, Annihilator са имали и по-добри певци от Дейв Падън. Човекът се справяше прилично, ако и не кой знае колко впечатляващо, до момента, в който му се наложи да пее чисто в "The Fun Palace". Второ, след харизматичното присъствие на Соулфлай (Soulfly), музикантите, събрани от Джеф, стояха малко странно. За настроението обаче никак не допринасяха и двете кифли, които през целия сет неуморно вееха саморъчно "извезано" знаме на Слейър (Slayer).

Време е българската публика да разбере нещо много просто. Когато идеш на фест, твоя работа е дали ще слушаш нещо друго, освен любимците си.

Обаче ако демонстрираш неуважение към останалите банди – хем неслучайни! - то не си никакъв фен, а най-обикновен тъпак.

Сники на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички