Поредното издание на любимата ви рубрика"Спечели с MySound.bg" завърши при повишен интерес с поредно предложение за "Голямото лятно четене".
То отново беше от нашите приятели в издателство "Еднорог", в чийто пребогат меломански каталог на литературния пазар у нас се появи книгата "Прощален ритуал" на Ози Осбърн (Ozzy Osbourne). Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с луксозното издание. Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:
За какво Ози Озбърн е вписан в Книгата на Гинес като солов артист?
Вярното е: Че поведе над 52 000 фенове за най-силния и дълъг групов вик (longest scream by a crowd) в историята.
Честито на: Генка Стефанова и Бранимир Илков.
С "Прощален ритуал" знаменитият рокаджия, който ни напусна преди година, поставя искрен и вдъхновяващ финал на собствената си легенда. Творбата е за болката, славата и силата да оцелееш, когато целият свят очаква краха ти. Четивото е второ подобно за митичния британец на издателството след "Аз съм Ози". Преводът е на Боряна Джанабетска.
"Ози не просто разказва за живота си – той те кара да го почувстваш. - Смешно, сурово и безкрайно човешко". - Rolling Stone
"Шокиращо честен, остроумен и дълбоко трогателен. Истинският глас на Принца на мрака". - The Guardian
Ози Осбърн е сред най-влиятелните и разпознаваеми фигури в историята на рок музиката. От първите акорди на Black Sabbath до последните години, белязани от битки със здравето и носталгията по сцената, неговият живот е повече от биография – това е мит. Но ако си мислите, че вече знаете всичко за него, "Прощален ритуал" ще ви изненада.
В своите мемоари Ози разкрива най-интимните страници от своя живот – за страха от забравата, за болката от загубата, за несломимата любов към Шарън, която остава неговият котвен камък. Разказва за радостта и отчаянието след последното турне, за смисъла на славата, когато прожекторите изгаснат, и за това как се живее, когато светът още очаква да те види на сцена. Известен със своя неподправен хумор и скандален чар, Принца на мрака превърна живота си в легенда – а сега и в последна изповед.
"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.
От "Прощален ритуал"
Хората постоянно питат мен и Шарън "Как, по дяволите, сте все още заедно? Как оцеляхте през много сериозните неприятности, които преживяхте, докато много бракове се разпадат по далеч по-незначителни причини?" Имам предвид, че човек чува за знаменитости, които се разделят, защото единият не приема вкуса на другия при избора му на обувки. Някои се развеждат заради едно съобщение. Други не изкарват повече от няколко дни.
Ето каква е работата. Винаги, когато видим някоя от онези двойки, които много държат да покажат как си гукат като гълъбчета и при тях всичко е съвършено, аз си казвам "Не на мен тия". Никой не е в състояние да поддържа такова нещо. Това не е истинският живот. Рано или късно маската ще се смъкне, и какво ще стане тогава? А ако си тръгнеш просто защото не можеш да приемеш и лошото покрай доброто, кой ти гарантира, че следващия път ще е по-лесно?
Хората са си хора. Животът е пълна каша. И колкото по-дълго живеете, толкова по-объркан става. И знаете ли какво? Бракът може да е трудно нещо, но преминаването през развод не е точно разходка в парка, знам го от собствен опит. За брака ще кажа само още едно - дълго време ми трябваше, за да разбера, че любовта не е свързана само с добрия секс. И че можеш да обичаш жена си, без да си съгласен с всяка нейна дума или с всичко, което тя прави. Но когато един брак е добър, и когато имаш изпълнено с обич семейство - каквото е нашето, - това е най-прекрасното нещо на този свят. Преди ден-два Джак ми написа само "Обичам те, татко". Едно време щях да си кажа: "Я виж ти какво ли ще поиска от мен сега?" Но аз вече не разсъждавам така. Чувствах се наистина чудесно през целия ден след това. Искам да кажа - какво повече може да иска човек?
Понякога, когато оплескаш нещо в този живот, много по-късно осъзнаваш какво си направил. Например наскоро някой ме попита: "Кой е най-хубавият подарък, който сте получавали някога?" Не можах да се сетя за нищо. Както вече казах, аз съм късметлия, нищо не ми липсва. А после, едва няколко дни по-късно, нещо ми проблесна. Внезапно се озовах обратно в Бирмингам през 1967-ма, качих се на автобуса с моя старец, за да отидем до музикалния магазин на Джордж Клей, до нощния клуб "Ръм Рънър". След като обиколих зашеметен магазина, избрах петдесетватов усилвател Vox PA. Тогава татко извади писалката и подписа договор за покупка на изплащане на стойност двеста и петдесет паунда и извади чековата си книжка, за да плати първата вноска.
За човек, който живееше в редова къща, собственост на общината, имаше шест деца и работеше в завод, това беше астрономическа сума. Вероятно еквивалент на две-три хиляди в днешни пари. А той дори не харесваше музиката, която исках да правя. Падаше си по онези песни, които се пеят по кръчмите, от рода на "Вдигай краката, майко Браун". Казваше ми, че Бийтълс "нямат мелодии".
Без този усилвател никога нямаше да напусна Астън. Блек Сабат, соловата ми кариера, "Семейство Озбърн" - нищо от това нямаше да се случи. Единствено защото разполагах с него, Гийзър отговори на обявата ми, сложена на витрината на "Рингуей Мюзик". А Блек Сабат се събраха именно защото се запознах с Гийзър.
А аз така и не седнах с татко, за да му кажа "благодаря". Направо не мога да повярвам.
В секундата, в която се сдобих с този усилвател, аз станах и хукнах, без да се обърна назад дори веднъж. А после, когато Сабат пробиха, си казвах "добре, започна купонът". Честно, мислех си, че ще изкарам не повече от две години като рок звезда. И докато се усетя, бяха прелетели петдесет години, старецът ми отдавна си беше отишъл, а аз седях и се питах защо, по дяволите, така и не му казах колко високо ценя онова, което беше направил за мен.
Коментари