Cradle Of Filth не е група, лесна за схващане, най-вече сред метъл комуната.
Другите меломани не ги вписвам като цяло, въпреки че съм срещал хора, които не слушат метъл, но по някаква причина харесват точно тази група.
Отначало ми беше странно, но впоследствие проумях, че това е вероятно заради дълбоката философска концепция в целия проект Cradle Of Filth! Дани Филт (Dani Filth) е завършил класическа литаратура и много хора от ерудираните общества го познават, но да не преминавам към подробни размишления, а направо към изявите на групата в България. Използвам множественото число, защото искам да започна още от оня миг, който няма да забравя, как Дани се потеше като животно под черната си кожена мантия в горещата влага на бургаския плаж на Spirit Of Burgas 2008, а звученето се губеше в доста моменти.
Всичко обаче си дойде на мястото в столичната зала "Универсиада" пет години по-късно, на 28 юни. Саундът - подобаващ за величието на тази знаменита британска група. Пищящото кресчендо на Дани беше на суперниво, като фронтменът безпроблемно го сменяше с ръмжящи тонове и чисти басови вокали. Влиянието на солокитариста - неизменен опорен двигател, особено в последните години, Пол Алендър (Paul Allender), личи в общото звучене на формацията, обагрено с доста повече пънк рифове. За Мартин Скорупка (Martin Scoroupka) няма какво да говоря - това е един от най-добрите барабанисти, които съм виждал на живо и достойно замества Ейдриън Ерландсон (Adrian Erlandson). Като добавим и завъщането на китариста Джеймс Макилрой (човекът с може би най-яката коса), и новото попълнение - чаровната кийбордистка и беквокалистка Lindsay Schoolcraft (Линдзи Скулкрафт), картината се нарежда с цялата си метална красота.
След доброто представяне на българските подгряващи - бандите Dimholt и Past Redemtion, последва известно закъснение и продължителен саундчек. Но така е, групи от ранга на хедлайнърите са прочути със своя перфекционизъм. Прозвучаха "Tragic Kingdom", "A Dream Оf Wolves In The Snow", "Cruelty Brought The Orchids" и "For Your Vulgar Delectation" - единственото парче от последния албум "The Manticore And Other Horrors". Това ме изненада, защото очаквах да промоутират основно актуалния си диск, както правят повечето банди. Но Cradle Of Filth не робуват на клишета. Музикантите гледаха да зарадват верните си фенове с повече от по-старите си парчета.
Наистина, аудиторията не беше особено голяма, особено в сравнение с други гигове на Cradle Of Filth. Екстазът се засили във втората половина на шоуто. Не само заради великата дарк балада - "Nymphetamine", с която бяха поздравени "всички хубави момичета". Сетът продължи с мощен саунд и безумните стари класики, сред които "Cruelty Brought The Orchids", "The Forrest Whispers My Name" и "Her Ghost In The Fog" от култовия албум "Midian"!
Последваха два финала – единият за всички, другият - за някои като мен! Първо – уникалната "From The Cradle To Enslave", с която бандата завършва почти всички свои шоута. Парче, което те зарежда с енергия достаъчно, че, например, да се върнеш пеша от мястото на събитието до вкъщи (за един час път говоря). И другият, далеч по-личен, финал: Дани и Линдзи се здрависаха с мен и още няколко други фенове на излизане.
Обичам тези пичове!
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия".
Коментари