Дет метъл вечеринка: Septicflesh направиха сефтето в България

Какво по-хубаво от дет метъл маратон, когато времето навън е слънчево, светло е, птичките пеят, а бирата е в изобилие?! Естествено, има доста други приятни неща, които биха могли да ми се случат в подобна ситуация, но миналата вечер трябваше от рано да се гмурна в дебрите на един от най-мрачните метъл жанрове.

Гостуващите банди този път наистина предвещаха дълго и изморително концертно преживяване. Без отпадналите в последния момент Dakrya и Naer Mataron, ме очакваха гърците Dimlight, W.E.B. и Inactive Messiah, както и българските състави Demenzia и Serpentine Creation. За десерт - хедлайнърите Септикфлеш (Septicflesh). Яко, а?

Първи концерта откриха българските банди. Малко след 18:30 на сцената се качиха Demenzia, а читалище "Христо Ботев" бе все още празно. След призив на организаторите хората, насъбрали се пред залата, да влязат вътре, за да уважат родните състави, шоуто все пак започна. Жалко за готините ни банди - че свириха по три свои парчета пред не повече от 20 души. И двете групи се справиха добре с тежката си задача и поне на пръв поглед не показаха притеснение от нелепо празното читалищно пространство. Сетовете им приключиха набързо и дойде време за втората част от подгряващи.

Не мисля, че ще сбъркам, ако поставя Dimlight, W.E.B. и Inactive Messiah под един знаменател. Прав бе барабанистът на Септикфлеш - Фотис, когато, няколко часа преди шоуто, заяви, че му е трудно да открои която и да било гръцка банда като по-добра от останалите, че на състави от родината му им липсва собствено лице и уникален подход към композирането... (Цялото интервю с музиканта, дадено специално за "MySound.bg", ще може да прочетете в рубриката ни "Интервюта" съвсем скоро) И все пак - не смятам, че има от какво толкова да се оплаквам, въпреки че можеше и да си спестя няколкочасовото очакване на хедлайнърите.

Публиката се увеличи до близо стотина души, които непрекъснато влизаха и излизаха от залата. Всеки с различен вкус, всеки със свои предпочитания, привлечен от различни неща - циркулираше из полупразното пространство и около пейките, в непосредствена близост. Времето течеше бавно, а гърците не спираха да свирят. Да, наистина от доста време не ми се бе случвало да чакам с такова нетърпение да се скрият подгряващите групи. Не ме разбирайте погрешно - момчетата определено имат качества (особено Inactive Messiah!!!), но и не впечатлиха с нищо. Женските вокали при едните и развятите коси на барабаниста на другите обаче едва ли са нещо, което ще помня още дълго време. Може би затова не бяха малко онези, които предпочетоха да ги "слушат" от вън.

Но млъкни сър... Да. Пет минути след 22 часа най-после дойде време за Септикфлеш. Големите тази вечер, които си заслужиха чакането и които, макар и само за час, показаха защо в момента са една от най-силните гръцки екстремни банди. Излязоха след поизнервящ саундчек, а когато плюшената завеса все пак се махна, пред нас се извисиха четирима Колоси. Гръцки, при това, съвсем натурални. Сет, Сотирис, Кристос и Фотис - Септикфлеш в целия им блясък, носещи мрачната атмосфера на музиката си. Хубав сетлист като за първо гостуване в България, което родните фенове вече не вярваха, че ще им се случи. Очаквано, наблегна се на последния опус на Септик - получилият възхвали от де що има метъл издания - "Communion" (2008). "Lovecraft's Death", "Anubis", "Communion", а дали всъщност не го чухме (почти) целия?!

Трудно минават позитивни мисли през главата на човек, когато чуе този глас! Сет издълба с гласни струни пода на ремонтираното читалище и ме остави вцепенена от мощта му на живо. За останалите коментарът е сходен - изкъртиха ни, ама буквално! Бисът, състоящ се от една песен, можеше и да ни го спестят - така и така бяхме малко, така и така бе минал само час. Но нищо - много доволни, отново (!!!) въпреки всичко.

Септикфлеш на живо заслужават да бъдат чути и видяни. Заслужават и по-хубава зала, но и много повече хора, които да куфеят със зверския ритъм на заплетените им композиции.

Тръгнах си от шоуто удовлетворена, но и с горчивина в гърлото. Дано скоро не ми се наложи да пиша поредния концертен репортаж за събитие, което се е състояло "въпреки всичко".