Сиатълската банда Rivetskull с Yngwie Malmsteen в София
Marko Hietala се завръща в България с Roses From The Deep Tour за два концерта. Специален гост - Тома
Иво Димчев – в официалната шоукейс програма на WOMEX 2026, тръгва на национално турне
Исторически емоции отбелязаха 15 години музика, култура и общност на A to JazZ
Миро, Роби, Керана, Дичо и Васил Найденов поставят начало на най-новата музикална традиция на Южното Черноморие: Meet Me At The Beach
Periphery и Within Destruction със съвместен концерт във Vidas Art Arena
Max Cavalera със специално видеообръщение преди концерта в София, нашите This Burning Day ще открият за гостите
Bad Religion опитват българско кисело мляко на Midalidare Rock In The Wine Valley 2026
Phantom и Poison The Preacher: латиноамериканска кросоувър и спийд/траш метъл инвазия в София
Родната супергрупа Midnight Breed ще подгрее за американските пауър-прог легенди Crimson Glory
Linkin Park:  Най-трудното е да започнеш отначало
Електронният артист Eyal Talmor на живо във Варна

Кацнал на едно дърво за концерта на Пласибо на Exit 2010


Кацнал на едно дърво за концерта на Пласибо на Exit 2010

6440

Втората вечер на сръбския фестивал "Exit" 2010 мина под знака на звуковите крайности.

Всичко започна на основната сцена около осем часа с добре познатите на българските меломани сърби Репетитор. Още от този момент стана ясно, че духът на тежкия експеримент ще прескача от сцена на сцена цяла нощ, подел писъците, трясъците и бесовете на легенди като Sonic Youth (Соник Ют) и легендата на Нирвана (Nirvana) - Кърт Кобейн, които направо очаквахме да се материализират на феста.

Светна ни - на Репетитор не им е времето в осем вечерта, когато пред сцената скачаха само около хиляда души.

Движениетето по ръба на хаоса продължи на пълни обороти и със следващия гиг. По-рано от очакваното немските електронни варвари Атари Тийнейдж Райът (Atari Teenage Riot) атакуваха с бийтове, блицове и писъци екзитската публика. По мое лично мнение на запис Атари са направо болезнени за слушане, но трябва да призная, че на живо връхлетяха с такава сурова сила, че дълго ще си спомням с благодарност за нея.

Жертви на нарушената от разместване градация на бруталността, британците Дъ Хорърс (The Horrors) се качиха на сцената, когато ушите ни бяха вече доста уморени. Затова и в началото на изявата им преживяването беше по-скоро мъчително. Скоро обаче те се разгърнаха в такава упадъчна музикална буря, в която свободно бушуваха построк зверства, психеделично-ориенталски ритми, достойни за Велвет Ъндърграунд (Velvet Underground), медитация, бунтовни вокали и пого.

Към края на Дъ Хорърс пластовете в публиката се размърдаха и видимо препълненото пространство пред главната сцена някак побра още толкова хиляди души, колкото вече трещтяха наоколо. За да гледат Пласибо (Placebo) на живо, някои фенове бяха прекарали самоотвержено предишните три гига, залепени за загражденията пред сцената. Други със зъби и нокти си проправяха път през тълпата, а трети се качваха по дърветата, за да виждат поне екраните. Усилието си струваше - дали заради новия млад барабанист на групата Стив Форест (който системно трошеше глави), или подтикнати от заряда на предишните три изпълнения, британските алтернативни легенди бяха далеч по-експлозивни отколкото са били на минали свои концерти. Разбира се, бяха доста далеч от ръба на бруталността, но шеметът с който изпълняваха стари и нови парчета, ни вдигна много високо. Докато стигнат до "Apologies" на Нирвана фенските писъци вече изобщо не заглъхваха. Накрая Пласибо ни връхлетяха с биса си, и особено с "Taste In Men" и признанието на Брайън Молоко, че винаги ще си остане тийнейджър. Така се чувствахме и ние, подложени на музиката, с която сме изстрадали тежките си пубертети...

Междувременно хаосът беше връхлетял и отминал Денс арената, където бая неумерените Модерат (Moderat) вече прибираха техниката и аплодисментите си, и се беше настанил на Фюжън стейджа. Does It Offend You, Yeah чупеха кратуни и режеха мозъци със самолетни звуци и адски електронен тътен. Басистката - фина наглед дама, се беше нахвърлила върху китарата си с такава ярост, че сигурно са изпопадали фризовете на красивите старинни сгради долу в града, а вокалистът Морган Куейнтънс прекара по-голяма част от гига си във въздуха, отколкото на земята, Впрочем, на кого беше толкова бесен, така и не разбрахме, но публиката приемаше непрестанните му псувни с благодарствен рев.

По ръба на лудостта ни разходи и Джош Уинк (Josh Wink) с познатите си сурови електрически чуруликания, отдавна станали синоним на рейва, но сетът му предизвика повече блаженство отколкото хаос.

Повече за това ще ви разкаже Адриан Савов.

 113 снимки - в рубриката ни "Галерия".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички