Дъждовният августовски край беше белязан от тежък, но и благородно душевен удар по българския сърцат металист.
Една от последните дати - 30 август, на европейската обиколка на Left To Die се превърна в монументална почит към класическия дет метъл на родна земя за втори път. За база на тази откровеност беше столичният клуб Mixtape 5, а поканата беше отправена от BGTSC.
Ето такива възпоменания харесвам, когато оригинални музиканти от несъществуващата вече група възраждат отново творчеството ѝ в друга. Ако Death са били в своята революционна пролет, сега Left Тo Die раздават плодовете ѝ в своеобразна и новоначална есен - автентични рифове, композирани от Chuck Schuldiner отпреди повече от 30 г., пресъздадени в нашето съвремие. Left Тo Die са реално дрийм тийм, в който са двама от членовете на Death: Rick Rozz (китара) и Terry Butler (бас), както и Matt Harvey (китари и вокали) и Gis Rios (барабани) - последните са основатели на Gruesome. Музикантите се събират с ясната идея да свирят предимно кавъри на Death (по-конкретно от албумите им "Leprosy"и "Scream Bloody Gore"). Те осъществяват това, както следвайки всяка една композиция достоверно, така и като влагат собствената си харизма в начина на изсвирване. Дългоочакван трибют, който радва не само заклетите фенове на Death, но и всеки уважаващ себе си олдскуул почитател.
Хората, които се стичат към входа на клуба, възрастово варират от любопитни тийнейджъри до откровени дет метъл фенове на пределно зряла възраст. И, поради скромните габарити на Mixtape 5, отсъства традиционното ясно разпределение на младите, които куфеят и се раздават на фронт-лайна, и спокойните слушатели на по-задни линии. Публиката беше в едно цяло, наелектрефицирана. И възхитена по своеобразен начин на класиката в жанра, която беше поднесена с професионална яростна атака. Категоричният подгряващ акт беше дело на нашенците Maltworm. Доста подходящ аудио-визуален избор за това, което предстоеше. Динамиката, техниката, техничността и преди всичко естественото държание на групата заразяваше непрекъснато всички от наблюдаващите. От поведението на групата на сцената лъхаше неподправена естественост - все едно си бяха вкъщи. Вокалистът Антон Андонов успя да стъпи може би на всеки един квадратен сантиметър от сцената, докато ревеше като за последно. Разходките му сред публиката бяха повече от добре дошли и приветствани. Насладата от черния хумор от "Сектата на червея" в антрактите предизвика неподправени усмивки и радушни викове. Светлините на сцената по време на тяхното представяне на бяха в апогея си, но достатъчни за някой друг кадър. Maltworm се доказаха като една доста добре издържана формация с безмилостно технични преходи и небрежна и приятелска комуникация с феновете си. Ако трябва да съм честен - нямам търпение да присъствам на следващия им гиг.
Време за глътка въздух и бира пред вратите. Отново се възхитих на гигантския демографски скок във възрастта на почитателите, виждайки пак повечето от тях навън. Това, всъщност, би могло да се тълкува като добра новина и надежден взор за бъдещето на класическия дет метъл. В крайна сметка, всички очакващи възкръсването на безсмъртните рифове на Chuck Schuldiner.
Сцената вече бе преобразена със светещ кървавочервен транспарант с логото на Left To Die, предвещаващ безпощадния развой на събитията, а публиката -очакваща в тиха еуфория. Началото на сечта беше белязано от мощните встъпителни акорди на "Leprosy". Парче, което установи и тона на вечерта със самото излизане на музикантите. Сетлистът беше перфектна смес от тежки рифове в ниска тоналност, комплицирани сола и раздиращи гърлени вокали, които остават верни на оригиналния и автентичен саунд на Death. Но внесоха и свежа енергия към целия пърформънс. Left Тo Die се представиха изключително, като уловиха есенцията на оригиналните композиции на Chuck Schuldiner. Невероятната прецизност на солата на Matt Harvey се вихреше в стриктен унисон с безжалостните и топовни ритми на барабаниста Gis Rios, а вокалите му - сурови и мощни, напълно пробудиха духа на самия Chuck Schuldiner.
Сценичното присъствие на групата беше пределно пленително. Всеки от музикантите беше изцяло потопен в партията, която свиреше. А тълпата отговаряше със здраво куфеене, дерящи викове и доста мащабен мошпит - интензивна атмосфера и своеобразна емоционална амалгама. Качеството на звука беше почти удивително, но и все пак, в тясна връзка с ъгъла на слушане, предвид разположението на сцената и входа на клуба. Всеки един от инструментите се чуваше достатъчно различимо и чисто, което е критичен и решаващ момент в аранжиментите на Death. Интеракцията между бандата и феновете беше изключително осезаема, особено когато фронтменът използваше антрактите между парчетата, за да изрази и подчертае благодарността си към хората пред себе си и че именно Left Тo Die са реалност точно заради ценителския интерес и подкрепата на феновете.
Като почивка от вокалните партии, Matt Harvey продължи и с импровизирани, но и поучителни анекдоти относно наследството на Death. Удоволствие беше да слушаш музикант с подобен опит, не просто да свири 1:1 иконична банда, а и изцяло да вниква в целта и философията на този трибют. Дори и не усетих кога Left Тo Die акостираха към последното парче от албума "Leprosy"- "Choke Оn It". Абсолютната достоверност, че ако действително харесваш и си потопен в случващото се в момента, един час минава в няколко мига. След поредната подобаващо-уважителна комуникация с публиката, се премина към изпълнение и на песни от "Scream Bloody Gore". Присъстващите в клуба избухнаха в еуфория, която "Infernal Death" и "Zombie Ritual" внесоха. Последвалите парчета като епилог на концерта бяха "Mutilation" и "Denial Оf Life", като всеки един тон беше поднесен със свръхдоза професионализъм, почитание и безпрекомерно раздаване.
Клетвата, положена към наследството на Death, се осъществи в тесен физически мащаб, но с безмерна душевна мощ. Силата на уважението към творчеството на Chuck Schuldiner - една от най-влиятелните личности в дет метъла, беше несравнима. Сетът не беше просто изсвирване на кавъри, а споделена интимност, празник на емоциите и висш пилотаж, съчетан с професионализъм и почит. Възможността на дългогодишните фенове на Death да чуят на ръка разстояние два от класическите им албуми, възкръснали, се увенча с неимоверно щастие.
Комбинацията от посветена група, иконичен плейлист и крайно ентусиазирана публика превърна събитието в запомнящо се преживяване и даде заявка за един от най-стойностните дет метъл концерти в България за тази година.
Снимка и галерии на Станимир Станчев
Left Тo Die: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1169684300895040&type=3
Maltworm: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1169677027562434&type=3
Коментари