След като отвяха 4000 души в зала 1 на НДК (част от които не подозираха какво ги очаква) снощи, наградиха най-добрите анимационен и игрален филм от 168-часовото предизвикателство на "София Филм Фест", и най-тържествено закриха кинофиестата, Баба Зула се отправиха към столичния парти център "4 км", където ги чакаше по-малобройна (просто защото клубът не събира 4000 души), но в пъти по ентусиазирана, и най-вече правостояща публика.
Левент Акман (програминг и перкусии), Мурат Ертел (саз) и Кошар Камчи (дарбука), заедно с вокалистката Оя Еркая, танцьорката Серен Ойкют и една странна жена в черно - турската актриса Сера Йълмъз, която с най-голям успех можем да наречем заклинателка, превърнаха хилядата души в сплотено хипнотизирано племе. Около два часа групата помиташе публиката си с обсебващи баси, струнни плетеници на електрически (понякога съвсем вампирясал) саз, и виртуозни ритми.
Мурат Ертел и Заклинателката хвърлиха сред присъстващите послания за свобода, против империите, в прослава на героизма на хайдутите и въобще за мир, любов и уважение между хората, а и за някакво "свещено" растение, наречено от Баба Зула "праса".
Гласът на Сера Йълмъз редеше думи на поне шест езика, което не попречи на никого да разбере властните послания на музиката.
Изстреляни в небесата, феновете на ориенталския дъб танцуваха почти като хореографирани - сякаш публиката беше завладяна от едно общо състояние, в което е най-нормално организатори на кинофестивали да се въртят като дервиши, сериозни на вид възрастни хора да седят на пода, за да "пипнат баса", а невръстни хипарки да се люшкат между кючеците и шаманските танци около Вим Вендерс.
"Идваме тук за трети път, ще дойдем и за четвърти", крещеше Мурат Ертел от сцената - "защото сте ни близки по дух", а гласът му отекваше изкривен до безкрай.
Освен масовките от "Коса", танци имаше и на сцената, където Оя Еркая и Серен Ойкют излизаха в най-различни костюми, правиха се на слепи, виха се около Мурат Ертел, и една около друга, и въобще по всякакви начини спираха дъха.
По време на биса двете успяха да издърпат и няколко разгорещени фенки на сцената. Последва ги и един доста пиян немец, който нежно беше смъкнат на земята лично от Стефан Китанов, шеф на "София Филм Фест".
Главозамаян от толкова красота, немецът сладко припадна в един ъгъл. Всички тези откъслечни сцени се навързваха като нарочно в музиката на Баба Зула и изкривените гласове, предаващи послания от колоните.
Точно като на лента: психеделична, хипарска.
Невъобразимо красив филм.
Кадри от него може да видите в галерията на MySound.bg!
Коментари