Ди Ди Бриджуотър открадна сърцето на българската публика за втори път в зала 1 на НДК. Снощи тя представи проекта си „Red Earth”.
Още с отварящото "Afro Blue", което звучеше афро-кубински, стана ясно, че проектът "Red Earth" не е фюжън, не е джаз с етно елементи, или блус с щипка афро-бийт за екзотизъм. Той е щастливата среща на Ди Ди с малийската музикална традиция.
Може би най-голямата жива джаз певица е въвлякла в магията и музикантите от бенда си: Едсел Гомес - пиано, Айра Коулман – контрабас и Минино Гарай – барабани, в един отбор с малийците Муса Сисоко, Якуба Сисоко, Лансине Куяте и Шериф Сумано.
На сцената те забиваха на различни по произход инструменти и дишаха като един. Стана ясно, че нито Ди Ди, нито музикантите й знаят нашата мрачна поговорка „много хубаво не е на хубаво”. Напротив смесваха ударни дози афро-бийт с блус, Уейн Шортър с гриотски напеви, скатови импровизации и малийски песни.
Ди Ди пя - слаб глагол за мощния звук, който изливаше!, танцува, разказва истории, флирува, импровизира, даже легна на ръба на сцената да се позакача с любимката си – 3-годишната Мария.
Певицата отдавна е превърнала спонтанността във форма на изкуство. Вероятно това й позволява да е едновременно бенд лейди, MC, клоун, звезда от голяма величина, висока проба актриса, примадона, магьосница.
Тя познава силата си и с царствена щедрост раздели сцената с друга жена – Мамани Кейта (сигурно е братовчедка на Салиф Кейта, т.е. от династията, основала навремето Малийската империя). Двете направиха отделно шоу в спектакъла, минавайки през целия диапазон чувства, които две жени могат да изпитат една към друга.
Дуетите на Ди Ди с гриота Кабинае Куяте предполагат отделен текст за химията между мъж и жена, произхождащи от различни музикални култури.
Спектаклите на Ди Ди никога не са просто концерти. Принципът на действие е много прост: с появата си тя изисква от публиката безусловна любов. Ни повече, ни по-малко. След което се раздава до последен дъх. Къпе се в обожание и го връща многократно.
И пак. И още.
Концертът й беше нещо като дълъг любовен акт.
С публиката, с музикантите, с музиката. Със сладостта да си жив.
„Имам две любови – моята страна и Париж”. каза Ди Ди миналата година.
Вчера се разбра, че има още много любов в запас. И не я пести.
Коментари