Събудих се на дръм солото! (Първото!, някъде около 20-та минута.)
Не че преди това бях заспал, но именно дуелът между барабани и перкусии ратропа онзи ритъм, който вдъхнови публиката, препълнила зала 1 на НДК снощи.
Вдъхнови я и сякаш я инжектира направо в коленете.
Затова и най-представителната ни зала се превърна в латино дансинг.
Латино в най-добрия смисъл. Не комерсиален, а автентичен. Румба, салса, сон, болеро... всеки танцуваше - кой както може. Точно затова изглеждаше много красиво.
Музикантите - дори и тези на преклонна възраст, се раздадоха много повече от достатъчно. Свириха от най-знойната пачанга, през латино рок дистера на Сантана и казачок, до суперфиняшки джаз (пианото, пианото - то да е живо и здраво!).
Феновете получиха колкото купон и веселба, толкава и VIP-отношение. Магия и стил!
Получиха Великата дама на кубинската музика - Тереса Гарсиа Катурла, плюс оригиналите Хулио Ернандес, Хулиен Санчес и Янко Пизако, известни от лентата на Вендерс - "Буена Виста Соушъл Клъб", и едни младежи с вихрен темперамент.
Акустици. Алхимици.
Обзалагам се, че Отгоре Ибрахим Ферер и Пио Лейва са им ръкопляскали.
Тереса потанцува и боса, държейки ритъма с обувките в ръка. Поигра си с маракас, хвърляйки и получавайки го обратно с хора от близката част на публиката.
Накрая, като че ли да няма обидени, заформи едно прекрасно салса влакче, което екзотично пое из залата.
Черешката в този рядко срещан коктейл от присъстващи.
Cuba libre! "Guantanamera"! "Chan Chan"!
Същински чил аут.
Лаундж!
Коментари