Интимно, искрено и много лично: Дани Кавана (Анатема) в България

Когато основен композитор, текстописец и водещ китарист от група като Анатема реши да прави самостоятелни участия в изцяло акустичен вариант, трябва да си нащрек.  Не само защото възможността да усетиш самия творец по различен начин не е за изпускане, но и защото можеш да имаш редкия късмет да чуеш музика, която излиза от рамките на конвенционалното и която едва ли би могъл да притежаваш, записана на носител...

Даниел Кавана (Daniel Cavanagh), къдравият, риж британец, Дани - за приятелите и по-близките фенове, пристигна в България именно с концептуалното си солово превъплъщение. Читалище "Славянска беседа" приюти жадните за Анатема-на-живо песни - общо наброяващи малко над 150 човека. Сега се замислям дали дори в шегите си отпреди две-три години сме си представяли, че подобен музикант ще дойде в София и ще свири именно на подобно място... Май мечтите ни не бяха ЧАК толкова смели.

В името на цялостното звучене, и подгрявката тази вечер бе тематична. Родният индъстриъл проект Войвода излезе в натредиционна конфигурация и изпълни четири свои парчета в нетипични аранжименти. Групата, редуцирана до квартет, направи интересен прочит на совбствените си композиции, които в изпълнението им на цигулка, клавир, мандолина и акустична китара звучаха неузнаваемо. Дълбоките вокали ме накараха да настръхна от удоволствие и да се разлее по лицето ми първата усмивка за този концерт - "все повече са качествените групи и у нас", искаше ми се да кажа с нея...

Вече наближаваше времето за "Часът на Земята", когато към сцената, с кротка стъпка, пристигна Даниел Кавана. "Може ли малко място, аз съм известен", с неповторимото си чувство за хумор ни посрещна още на входа чаровният къдрокоско, преди минути. Пристъпи на подиума, грабна червената си китара, помоли да намалят грейналия в очите му прожектор и даде начало на хипнозата. За такива концерти описанията винаги са някак клиширани. Най-точният разказ, по моему, би трябвало да изглежда като пътепис на едно пътуване. И този път литнахме някъде далеч, но и навътре към себе си, където изживяхме всяка песен по личен, но и толкова откровен начин.  Пътешествието ни започна от мрачната меланхолия в песните на Анатема ("Deep", "Forgotten Hopes", "Lost Control", "Destiny Is Dead", "Angelica", "Inner Silence") и премина през върховете - заигравка с Куин, чиято "Bohemian Rhapsody" е една от най-хубавите песни в света", Пинк Флойд - "Любими на майка ми! Заведох я на техен концерт и след тази песен не можеше да говори цели два часа...", "Wasted Years" на Айрън Мейдън, "лек" "Master Of Puppets" и толкова много, ТОЛКОВА много топлота и позитивни вибрации от дребничкия британец на няколко ръце разстояние.

Изкусен разказвач, но и талантлив импровизатор, с луупа на китарата като пръв помощник, Даниел успя да ни разкрие душата си или поне онази голяма част от нея, която е посветена на великото музикално изкуство. Почувствахме се специални - не само защото влязохме в приказния свят между нотите и редовете на текстовете, но и защото разбрахмче, че през октомври Анатема ще са готови с новия си албум, от който първи, ама наистина първи, чухме тази вечер едно парче. Да, в акустичен вариант, който предстои да бъде преработен, доизпипан, довършен, нагласен, но който не трябва да пускаме под каквато и да е форма в Интернет, защото "хората не трябва да си вадят изводи от подобна предварителна версия". Добре, Дани! И дано - фенове, послушате какво ви помоли той снощи, защото видях как всички извадихте джаджите, за да записвате, вместо да затворите очи и да СЛУШАТЕ. Специално за вас! Това не е ли най-важното?!

Бисът бе очакван - след толкова емоционално и искрено държание, нямаше как. Още три песни на един дъх и оттегляне като пристигането - с усмивка и поклон.

Когато основен композитор, текстописец и водещ китарист от група като Анатема реши да прави самостоятелни участия в изцяло акустичен вариант и дойде в София - ТРЯБВА да го видиш, защото разказите за подобно изживяване не струват. Признавам.  Снимки от концерта на Войвода и Дани Кавана!