Да започна с клишето: медийният формат го изисква.
Кой: Крис Риа (биографията я виж в wikipedia или allmusic.com)
Какво: Бе за първи път у нас, представи чисто новия си проект “The Return Of The Fabulous Hofner Blue Notes”, но и букет стари хитове
Кога: На 5 март 2008
Къде: В зала 1 на НДК, София
Едва ли остана някой в НДК-то, който да се съмнява, че блусът е в ДНК-то на гостенина.
Шоуто започна с минута мълчание в памет на жертвите, изгорели във вагоните на влака София-Кардам.
Сетне – направо, със шут!, влязоха китарите. 28 декоративни и може би толкова на брой истински.
Крис ги сменяше на всяко парче. Може и да е повтарял, не съм броил, въпреки че можех, тъй като изненадващо се озовах в оркестрината.
Да смяташ обаче инструментите на такова събитие е все едно да чакаш уискито да се разтопи в леда докрай.
Бандата на Риа – стари пушки. Нийл Дринкуотър (кийборди), Колин Ходжкинсън (бас), Мартин Дичъм (ударни), както и струнният корифей Робърт Ауай. Свирили за кого ли не. (Казах – виж wikipedia).
Гигът им бе в три части. Но без антракт. Имаше такъв, впрочем, и той бе смислов. Първо – новите парчета: яко бритиш бийт и рокабили, ала Шедоус и Клиф Ричард – ранен. „Хофнер” е китарата на Пол Макартни от пребитълсовата ера.
След това класиките, но и по-пресните композиции на Риа. Типичен блус, ама от най-чистия и електрифициран мисисипски вятър. В тока до последния синкоп. С малко рок и реге, повечко шейк и буги вуги. С балади, пред които сърдечната мандибула увисва. “Legacy Blues”, Where The Blues Come From”, “Josephihe” – със средиземноморски привкус, “Stony Road”. (Сравни с антологията на Крис - “New Light Through Old Windows”).Отделно “The Road To Hell” – част 1 и 2, с ударен пънк шик преход между двете.
Денсът (“Let’s Dance”) – защото и в блуса има денс, дойде на финала. Много освобождаващ, освежаващ. Бърз, но горещ, подобно оргазъм след плаж. (“On The Beach”).
Казано на чист български език – easy. Небрежен. Наливен.
По-добре коремче от бира, отколкото гърбица от работа.
Като че ли атмосферата бе инкрустирала надписа върху фланелката на фронтмена – „Джази блу”. Това е името на неговия лейбъл, но преди всичко душевното му състояние.
Усетиха го и го чуха много добре и нагоре в залата. Тук звукът по горните етажи е или слаб, или увъртолен. Сега всичко си бе на мястото.
Така става, когато вокал и китара са облечени в идентичност и пеят точно.
Все едно този странен и странно скромен, едва ли не притесн(ител)ен човек, не е навършил 57.
Крис Риа ги навърши онзи ден (на 4 март).
Да, няма майтап, навърши ги.
Хормонално спокоен.
Коментари