Толкова концертни емоции накуп се събират рядко! В рамките на три дни - Сорд, Даун, Металика и Лени Кравиц (Lenny Kravitz)... започва да ми напомня на маратона със запазена марка Каварна.
Концерт на Лени, обаче, не е шега работа! Тук си говорим за голяма продукция, много изпипани детайли и професионализъм, който не се натрапва, а гали сетивата.
Приятно впечатление направи новината, че за първи път на шоу, организирано от "Жокер Медия", ще се яви български състав на сцената, за да подгрее преди голямата звезда на вечерта. Остава бяха избрани лично от мениджмънта на Лени и се справиха с "Отличен" на положения изпит. Навалицата все още не бе в оптималния си състав към 20 часа, но вече готовите за танци фенове успяха да се зарадват на приятен подбор от най-добрите песни на родните групари. Чухме коронната "Шоколад", "Пинг Понг", но и букет от най-новия диск "Rock’N’Roll Song Designers?", който все още очаква овации за свежото настроение, което носи в себе си...
Организацията бе на ниво и по план всеки успя да се сдобие с желаната (без)алкохолна напитка, хапване, мърчъндайз, както й с посещение до "едното място"... Нямаше главоболия, безумни опашки и селски изпълнения на килограм, с които напоследък толкова посвикнахме по стадионите...
Публиката наброяше около 15 000 ентусиазирани, шарени и усмихнати хора, които по нищо (освен по желанието си за забавление) не напомняха на зомбираните типажи, окупиращи каварненските поляни в последните няколко години. Усмихнати лица, цветни дрехи, опулени очи и спокойствие, което ни обеща, че прекарването наистина ще бъде приятно.
Лени Кравиц излезе 20-на минути след 21 часа и ни накара да забравим в коя държава се намираме. С пълна сцена с музиканти и красиво изглеждащи инструменти, с осветление, сякаш извадено от 70-те и имидж като на гъзар от точно този период, дребничкият америкинец ни завладя с Огромната си харизма.
Рядко срещано е такова излъчване, което те кара да следиш всяко следващо движение и да пищиш като начинаещ пубертет, а все пак бяхме под съпровода на чудесни парчета като "Always On The Run", "Fields Of Joy" и "It Ain't Over Till It's Over".
Кравиц съумя да грабне вниманието ни и да го премодулира, както пожела и както му харесваше. Разигра ни с медлито между "Dancin' Till Down" и Флойдовско-Джексъновите си експерименти и ни накара да запеем с пълно гърло на "Be". И "бяхме" - там, пред него, където трябваше да се погленде без очила, за да се види, че все още има публика, жадна за истински качествен звук и мелодия, за изпълнители със статут "няколко награди "Грами"...
...И Лени не ни спести хвалебствията си и прегърдките за първите няколко реда. Направи (със страхотната си група) само 14 песни, които едва вкара в рамките на малко над два часа, успя да чуе писъците на обезумелите му български фенове и раздаде любов на всеки, който бе отворил съзнанието си тази вечер, за да я получи - под различна форма и според индивидуалния вкус и претенции.
"Love Revolution Tour" обещава да е грандиозно с този подход и финес към поднасянето на всеки детайл. Подробностите успяхме да видим на двата екрана до сцената, а останалото съпреживяхме по особено емоционален начин. Имаше, разбира се, и мега-хитове - "American Woman" и "Fly Away" паснаха на мястото си, както ляга на софийска сцена гъзарски прозрачен роял и комплект идентични барабани. Брас, ударни, клавир, акустична и електрическа китара - на 27 юли, на стадион "Академик" с Лени Кравиц! Да не повярваш!
И, наистина, все още е трудно да повярваме, че в рамките само на тази година гледаме поредното голямо музикално величие и то в концерт от такава класа - с перфектна организация, която не успя да изнерви дори най-капризните.
Иска ми се да вярвам, че и Лени бе искрен, когато изрази желанието си никога да не напуска България.
С два протегнати пръста, но не със знака на дявола, а с този на мира, изпратихме една истинска звезда, която след тази вечер грее по-силно от всякога в нашите, а, надявам се, и в неговото, сърце/а... Хвала на люде като Лени, и дано пак... някога... отново... тук...
Снимка: Елена Ненкова
Коментари